Определение № 599 от 21.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2023/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. З., [населено място] срещу определение № 87/14.03.14г., постановено по ч.т.д.№ 81/14г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 99/24.01.14г. по ч.т.д.№ 26/14г. на Бургаския окръжен съд за спиране на производството по делото, като последица от постановеното спиране с определение от 09.01.14г. по ч.т.д.№ 6/14г. на БАС на регистърно производство по вписване на промени по партидата на [фирма], [населено място] по вписването на обстоятелства, заявени за вписване, а именно за освобождаване на управителя Т. Д. Т. и избор на нов управител П. Г. З. съгласно протокол на общо събрание на съдружниците от 27.11.13г. до влизане в сила на съответния съдебен акт до приключване на производството по искова молба вх.№ 16009/2112.13г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл.25 ал.4 от ЗТР производството по обжалване на отказа на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията за вписванията е уредено като двуинстанционно, което се развива само пред окръжен и апелативен съд. С оглед обстоятелството, че решението по чл. 25 от ЗТР е изключено от касационен контрол, съгласно чл.274 ал.4 от ГПК такъв е недопустим и за всички определения, постановени в производството по чл. 25 от ЗТР. По изложените съображения частната касационна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд