Определение № 479 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 113/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Никар трейд“ ЕООД, с ЕИК 203048012, представлявано от управителя К. И., чрез упълномощената адвокат Н. Бошнакова, срещу Протоколно определение № 25298 от 27.11.2024 г., постановено по адм. д. № 9939 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане предявената от настоящия частен жалбоподател жалба срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-02-16-1432 от 04.07.2023 г., издаден от главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 г. – 2020 г. (ОПИК) при Министерство на иновациите и растежа, и е прекратено производството по адм. д. № 9939 по описа на АССГ за 2024 г. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Сочи се, че спорният акт е изпратен на „Никар трейд“ ЕООД и получен от дружеството на 13.09.2024 г., а жалбата срещу него е подадена по пощата с препоръчано писмо с известие за доставка, изпратено на 27.09.2024 г., доставено в съда на 30.09.2024 г. Поддържа се становище, че не е налице нито една от посочените в чл. 2 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН. Аргументира се теза, че производството по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не се развива пред управляващия орган, а той е овластен да издаде АУПДВ в предвидените от закона случаи. Частният жалбоподател изразява становище, че едностранното прекратяване на договора и инициираното като последица на това производство по издаване на АУПДВ, не са част от производството, протекло пред управляващия орган по одобряване на проекта и помощта. Обръща внимание, че издателят на спорния АУПДВ в производството по чл. 166 ДОПК е изпратил акта на дружеството по пощата с известие за доставяне, което обстоятелство първоинстанционният съд не съобразил. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на същия състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът – ръководител на Управляващия орган на ОПИК 2014 г. – 2020 г. оспорва частната жалба в представено по делото възражение. Моли оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба изхожда от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен инстанционен контрол и като подадена в срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е съобразил, на основание приобщените доказателства, че спорният АУПДВ е бил изпратен в ИСУН на 04.07.2024 г. По въпроса относно срочното подаване на жалбата приел, че са приложими разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и ал. 3 – 5 от Наредбата, като взел предвид, че не е налице спор по въпроса, че производството е започнало и се е провеждало посредством ИСУН. По аргумент от разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ (в редакцията в сила към датата на издаване на спорния АУПДВ) съдът направил извод, че актът е връчен на «Никар Трейд» ЕООД на 04.07.2020 г. (коректно е посочването на 2023 г.) и срокът за оспорването му е изтекъл на 18.07.2024 г. (коректно е посочването на 2023 г.), присъствен ден (чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 149, ал. 1 АПК). По тези причини счел, че предявената едва на 27.09.2024 г. жалба срещу АУПДВ е недопустима като просрочена. Не намерил за релевантен момента, в който настоящият частен жалбоподател се е запознал със съдържанието на акта. Това становище мотивирал със специалното правило за съобщаване на акта в ИСУН. Съдът приел, че извършените след датата на надлежно съобщаване на акта в ИСУН производствени действия не могат да новират срока за оспорване на АУПДВ и да породят правни последици. Позовал се на съдебна практика, обективирана в цитирани в определението актове на съдебни състави от Върховния административен съд. В резултат, на основание чл. 159, т. 5 АПК, постановил определението, предмет на инстанционен контрол. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на оспорването поради неговото просрочие. Несподелима е тезата на съда за относимост към спора на разпоредбите на Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН. Член 2 от посочения подзаконов нормативен акт ограничава приложното му поле до изброените там в пет групи действия, посредством ИСУН. Очевидно между тях не е производството по издаване на АУПДВ. Неправилно е тълкувана и приложена от съда и разпоредбата на чл. 22, ал. 3 ЗУСЕФСУ. Съгласно нея „Когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт или в него се препраща към публикувания в ИСУН акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН“. Спорният АУПДВ е издаден на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г.). По предписанието на чл. 35, ал. 1, т. 2 от тази наредба бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. По ал. 3 от същата разпоредба, в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. По предписанията на чл. 64а, ал. 2 и чл. 75, ал. 2 ЗУСЕФСУ посочените там вземания са публичини такива. По чл. 162, ал. 1, т. 8 ДОПК публични са държавните и общинските вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в него не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, както е в случая, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс (чл. 166, ал. 1 и ал. 2, изр. първо ДОПК). В този смисъл, спорният АУПДВ не е от категорията актове, издавани в производство пред управляващ орган по ЗУСЕФСУ по смисъла на чл. 22, ал. 3 от този закон, на която разпоредба се е позовал първоинстанционният съд, за да мотивира становище, че спорното производство е такова пред управляващия орган по ЗУСЕФСУ, което се провежда посредством ИСУН. Издаването на акта именно от ръководителя на управляващия орган не води на обратен извод, доколкото разпоредбата на чл. 62 от Закона за публичните финанси е овластяващата го. Впрочем, на нея е направено изрично позоваване и в спорния АУПДВ. Без основание в придружителното жалбата писмо до АССГ, а и във възражението срещу предявената частна жалба, издателят на АУПДВ релевира доводи за просрочие на оспорването, които мотивира с предписанието по чл. 43 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. Разпоредбата касае доброволното плащане на сума, представляваща финансова корекция (чл. 35, ал. 1, т. 1) и на суми по влязъл в сила АУПДВ (чл. 35, ал. 1, т. 2), които хипотези са различни от спорната. Несподелимо е и позоваването на чл. 18а, ал. 4, т. 2 АПК, доколкото профилът в ИСУН в предходното производство по ЗУСЕФСУ не може да се разглежда като предоставен електронен адрес в последващото производство по издаване на АУПДВ. В допълнение така направеното възражение е несъответно на поведението на администрацията, намерило израз в изпращането на нарочно съобщение за издадения АУПДВ, ведно с акта, до адресата - настоящ частен жалбоподател, с писмо с известие за доставянето му (л. 89 от първоинстанционното дело). Впрочем, в самия акт указанието относно неговото обжалване е некоректно дадено по отношение началото на броене на срока, което препятства да се направи извод относно просрочие на оспорването. Споделената в обжалваното определение съдебна практика на Върховния административен съд не е относима към оспорване на АУПДВ, а на решения за определяне на финансови корекции и в този смисъл първоинстанционният съд некоректно е препратил към нея. Предвид изложеното, оспорването, предявено от „Никар Трейд“ ЕООД срещу АУПДВ от 04.07.2023 г. е предявено в установения от закона преклузивен 14-дневен срок, считано от връчването на акта на дружеството на 13.09.2024 г., видно от известие за доставяне на л. 89 от първоинстанционното дело. Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до обратен извод, който не съвпада със становището на настоящия съдебен състав, обжалваното определение подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на същия състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на мотивите на настоящото определение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение