Определение № 319 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 127/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Е. Г. М. против Определение № 8336/24.07.2025 г., постановено по административно дело № 1334/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане исковата й молба с искане да се установи неистинност на Констативен акт № 10/13.06.2025 г. на Община Варна и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна. Ответната страна Община Варна не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с предявена искова молба за установяване неистинността на Констативен акт № 10/13.06.2025 г., съставен от служители при Община Варна, с който е открито административно производство по реда на чл. 178, ал. 6 ЗУТ за забрана ползването на строеж [заличен текст] в жилищна сграда, находящ се в гр. Варна, адм. адрес [улица], гр. Варна, с възложител Е. Г. М.. С оспореното определение, първостепенният съд е прекратил производството по делото като е развил съображения за недопустимост на предявения иск, които напълно се споделят от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 9 АПК, на административните съдилища са подведомствени делата по искания за установяване неистинността на административни актове по този кодекс. Посоченият констативен акт е волеизявление, което слага началото, тоест е част от производството по издаване на индивидуален административен акт и според този му характер и изричната разпоредба на чл. 21, ал. 5, изр. 1 АПК, не представлява административен акт по смисъла на АПК. Поради това неговата истинност не може да се оспорва по исков ред пред съответния административен съд по аргумент на противното основание от чл. 128, ал. 1, т. 9 АПК. Оспорване истинността на съставения констативен акт може да се извърши или по административен ред съгласно чл. 81, ал. 2 АПК или едновременно с обжалване на акта, слагащ край на административното производство, каквато би била заповед по чл. 178, ал. 6 ЗУТ, но не и в отделно и самостоятелно съдебно производство. Процесното определение е правилно, като постановено в съответствие с установените по делото факти и с приложимия закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение