Определение № 124 от 10.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 64/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на “ Т.”ЕООД –[населено място] срещу определение № 3342 от 10.12.2010 г. по гр.д. 1815/10 г. на П. окръжен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба - “ Е. сервиз ” ООД –[населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. С определението, предмет на обжалване, състав на П. окръжен съд е оставил без разглеждане възражението на „Т. „ ЕООД –[населено място] против издадена заповед №908/12.02.2010г. по ч. гр.д. №1816/10г. на П., като е приел, че с оглед данните по делото, възражението по чл.423 ГПК срещу посочената заповед е подадено след изтичане на срока по чл.423, ал.1 ГПК. Частната жалба е основателна. Не е било спорно, а и представляващия дружеството изрично е посочил в молбата си по чл.423 ГПК, че е получил покана за доброволно изпълнение, респективно е узнал за издадената заповед за изпълнение на 26.04.2010г. Както правилно е отчел и решаващия състав, тази дата е установена и документално - като дата на получаване на книжата свързани с образуваното заповедно производство в съответствие с изискванията на чл.428, ал.2 ГПК.Следователно, началния момент на срока по чл.423, ал.1 ГПК е бил установен, като този срок е изтекъл на 26.05.2010г. до когато е могло да бъде подадено валидно възражението. При тези фактически данни, неправилно, обаче въззивният съд не е отчел, че сезиращата го молба / озаглавена молба за отмяна по реда на чл.423, ал.1, т. 1 ГПК/ е постъпила в канцеларията на П. районен съд на 04.05.2010г. / удостоверено с положена дата и подпис на длъжностно лице/ и съответно е била изпратена от районния съдия на окръжния съд, като същата дата изрично е отбелязана и в съпроводителното писмо, подписано от него. Подаването на възражението в П. районен съд в пределите на едномесечния срок има за правна последица валидност на сезирането на окръжния съд. Ето защо, обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато на П. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение