Решение № 5376 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13884/2019 г.

Решение № 5376 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13884/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – София при ЦУ на НАП против решение № 6117 от 21.10.2019 г., постановено по адм. д. № 9898/2018 г. на Административен съд – София-град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22000117002175-091-001/09.05.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ гр. София на НАП, потвърден с Решение № 1117/31.07.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП. Според касатора решението на АССГ е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в тази насока. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение общо за двете инстанции в размер 4620, 72 лв., както и сторените разноски за държавна такса в размер 474, 23 лв. Ответникът – "Ви Би Консулт" ЕООД гр. Петрич, чрез процесуалния представител адв. Симеонов, в писмен отговор на касационната жалба и становище по съществото на спора оспорва основателността на жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АССГ е отменил Ревизионен акт /РА/ № Р-22000117002175-091-001/09.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД гр. София на НАП, потвърден с Решение № 1117/31.07.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружество "Ви Би Консулт" ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в размер на 14 798, 67 лв. и лихви, както и са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, вследствие на доначислен данък върху добавената стойност /ДДС/ за ревизирания период в общ размер на 27 742, 79 лв. и съответните лихви. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма. Първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка съобразно събраните при ревизията доказателства, приети като доказателства в хода на съдебното производство и е обсъдил направените въз основа на тях констатации на органите по приходите. Обсъдени са подробно и събраните доказателства и доказателствени средства в хода на съдебното следствие като въз основа на всички доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната цялост, са направени крайните фактически и съответните на тях правни изводи по съществото на спора. За да постанови отменителния си съдебен акт, съдът е счел в решаващите си мотиви, че приходните органи не са доказали наличието на основания за провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК, такива не са установени обективно и при условията на пълно доказване от приходните органи, в чиято доказателствена тежест е това, при което цялото ревизионно производство се явява опорочено и проведено при съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на незаконосъобразен ревизионен акт, установява неправилно допълнителни задължения за дружеството по ЗДДС и ЗКПО да ревизирания данъчен период. Съдът е приел, че незаконосъобразно органите по приходите са начислили ДДС за ревизираните периоди, тъй като от една страна не са налице предпоставките за провеждане на ревизия по особения ред, тъй като не са събрани обективни данни за укрити приходи и неосчетоводени доставки на счетоводни услуги, а от друга страна - цената на различните по вид и обем счетоводни услуги е определена в нарушение на нормативно установените за това правила. Според съда при провеждане на ревизията не са изяснени всички факти и обстоятелства, в резултат на което незаконосъобразно са определени и допълнителни данъчни задължения по ЗКПО. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Процесната ревизия е за облагане по ЗДДС и ЗКПО за периоди 01.01.2013 г. -31.12.2015 г. и е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК поради прието от приходните органи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК, а именно - дружеството, осъществяващо дейност по предоставяне на счетоводни и консултантски услуги, няма договори, не е отчитало възнаграждения и съответно приходи в представените за периодите справки-декларации, получени от дружества, извън тези по СД и от името на които са подавани декларации и справки с електронния подпис на ревизираното лице. Обосновани са изводите на съда за недоказаност на кое да е от посочените от приходните органи основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред – данни за укрити приходи или доходи, липса на представена счетоводна отчетност, или на отчетност, която не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци, да липсват или да са повредени документи, необходими за установяване на основата за облагане. Единствените данни, въз основа на които приходните органи приемат наличие на укрити доходи за подавани с електронния подпис на РЛ СД на трети лица, които данни са взети от системата на НАП, но дори за тях не са представени конкретни доказателства, вкл. официално заверени извлечения или протоколи. На тези лица не е извършвана насрещна проверка, не са взети предвид обясненията на РЛ относно твърденията и данните за прекратени договори поради неизпълнение, за заплащане в други периоди или за липса на заплащане поради други причини. Видно от заключението на приетата ССчЕ и за трите ревизирани периода няма данни при РЛ да са констатирани различни парични потоци от декларираните, да са налице неотчетени приходи от извършени счетоводни услуги в полза на дружества, посочени в РД и в уточняваща молба на процесуалния представител на приходните органи на л. 414 и сл. Не се установява при РЛ да са установени нередности в счетоводната документация, в това число наличие на укрита, унищожена, повредена или водена в нарушение на нормативни изисквания. Не е извършена насрещна проверка на лицата, за които приходните органи са приели, че в тяхна полза е извършена услуга и е получено заплащане, което да съставлява укрит доход. От извършените проверки само на 3 от тези лица не могат да се направят изводи в подкрепа на тезата на приходните органи. Обосновано е прието от съда, че по делото и преписката липсват доказателства, въз основа на които може да се направи извод за наличие на каквито и да било обстоятелства, водещи до невъзможност за установяване на основата за облагане с данъци, или до определянето на различна такава основа. Заключението на приетата в ревизионното производство експертиза за определяне на пазарни цени на предоставяните от РЛ счетоводни услуги на несвързани с него лица правилно не е съобразено, тъй като не са били налице основания за определяне на данъчна основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В случая не е имало основание за промяна и определяне на цени за предоставяните от дружеството услуги, различни от договорените и/или заплатените му такива. При липса на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК, фактическите констатации в РД не се ползват с презумптивна доказателствена сила и в доказателствена тежест на приходните органи е да установяват обективно и при условията на пълно доказване приходи, различни от декларираните и надвишаващи ги, които да са получени и съответно да подлежат на допълнително облагане с косвен и пряк данък. Отделно, в обжалваното решение е направен анализ на приетото в ревизионното производство експертно заключение, във връзка с приложението на методите на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, при който обосновано е установена несъответност на заключението с изискванията на нормативния акт. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в неговата цялост. При този изход на спора в тежест на касатора се следват направените и претендирани разноски от ответника по касация, но при липса на представени доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд, осмо отделение,