Определение № 829 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 432/2024 г.

Постъпила е молба вх. № 4744/14.09.2023г., подадена от Г. В. В., с която се иска отмяна на определение № 32/20.01.2023г. по в.ч.гр.д.№ 457/2022г. на Апелативен съд-Велико Т.. С последното ВТАС е потвърдил разпореждане от 23.11.2022 г. на Окръжен съд-Ловеч по гр. д. № 399/2022 г. за връщане на частната жалба на Г. В. В. против постановеното по същото дело определение № 670 от 23.09.2022 г., както и е осъдил Г. В. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт /по сметка на ВТАС/, сумата от 15 лв. – държавна такса по частна жалба вх. № 4884/05.10.2022 г. С определение № 670 ОС-Ловеч е прекратил производството по гр.д.№ 399/2022г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, на основание чл. 14 ГПК и е изпратил делото по компетентност на Административен съд – Плевен. Молителят е изложил съображения, че делото на ВТАС е гледано без „легитимация за това“, като той като жалбоподателя е лишен от право да обжалва отказа и вместо това е осъден да плаща 15 лв. държавна такса, което счита за незаконосъобразно. Нещо повече – изложени са съображения, че актът на ВТАС страда от най-тежкия порок – нищожност поради липса на компетентност от страна на ВТАС за разглеждане и произнасяне по частната жалба. Изложени са съображения, че делото, по което е постановен акта е по чл. 45 ЗЗД, разглежда се по общия ред и съдебната практика приема, че жалбоподателят е освободен от държавна такса. Жали се, че е осъден да заплати държавна такса, с което той бил тормозен, репресиран, унизяван, измъчван и преследван заради това, че си търси правата от Л.. Моли обжалваното определение № 32/20.01.2023 г. на ВТАС да бъде обявено за нищожно. Съдът на основание чл. 307, ал.1 ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното. Молбата е недопустима, защото актът, против който е подадена не подлежи на отмяна по реда на чл. 303-309 ГПК. Поискана е отмяна на определение, с което е потвърдено разпореждане на окръжен съд за връщане на частна жалба против определение, с което окръжният съд е прекратил производството на основание чл. 14 ГПК и е изпратил делото по компетентност на Административен съд – Плевен. С определение № 1431 от 05.06.2023 г. по ч.гр.д. № 1459/2023 г., ВКС, състав на ІІІ г.о. не е допуснал касационно обжалване на определение № 32 от 20.01.2023 г. по в. ч. гр. д. № 457/2022 г. на Великотърновския апелативен съд. Съгласно чл. 303, ал.1 ГПК, на отмяна подлежат влезлите в сила решения, когато е налице някое от изчерпателно изброените основания в този текст. В Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т. 6, се приема, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Определението, чиято отмяна се иска понастоящем, не представлява определение за прекратяване поради отказ от иска, поради което е извън обхвата на определенията, които подлежат на отмяна по реда на извънинстанционния контрол. Не е предвидена възможност за отмяна на определение, потвърждаващо връщане на частна жалба и изпращане на дело по компетентност на административен съд, по аргумент от т. 6 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, както и с оглед дадените в ППВС № 2/77 г. разрешения. В т. 2 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д. № 1/1977 г., Пленумът на ВС се приема, че на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Това следва от естеството на института. Поради това не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. По същите съображения не подлежат на отмяна актовете, за които законът предвижда защита по друг ред. Целта на производството по отмяна по чл. 303-309 ГПК е да се преодолее силата на пресъдено нещо, за да се разгледа спора отново, ако е налице някое от изчерпателно изброените основанията за отмяна. Когато решението не разрешава спор по същество със сила на пресъдено нещо, то не подлежи на отмяна. С още по-голямо основание, не подлежи на отмяна определение по движението на делото, с което се потвърждава връщане на частна жалба срещу определение, с което настоящият молител е осъден да плати държавна такса, и делото се изпраща по компетентност на административен съд. По изложените съображения подадената молба, с която се иска отмяна на определение № 32/20.01.2023г. по в.ч.гр.д.№ 457/2022г. на Апелативен съд-Велико Т., е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение