Решение № 8023 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11454/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Х., роден на [дата]., гражданин на Бангладеш, срещу Решение № 31576 от 26.09.2025 г., постановено по адм. д. № 8540 по описа на Административния съд София-град за 2025 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена жалбата на Х., против Решение № 4324 от 29.07.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което, поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател възразява, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпроси, формулирани в касационната жалба, касаещи тълкуване на чл. 31, пар. 5 от Директива 2013/31/ЕС. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с адрес в София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема, че касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството по адм. д. № 8540/2025 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на Н. (собствено име) Х. (фамилно име), гражданин на Бангладеш, против Решение № 4324/29.07.2025 г. на Председателя на ДАБ, с която чуждият гражданин оспорил законосъобразността на този индивидуален административен акт с твърдения, че същият е нищожен, евентуално унищожаем. Административният съд е установил от фактическа страна, че жалбоподателят е с етническа принадлежност [етническа принадлежност], [вероизповедание] е по религия, направление [заличен текст], с основно образование, по професия – търговец, семейно положение – женен. Установил е също, че оспореното решение на Председателя на ДАБ е издадено в производство по общия ред, след подаване на последваща молба за предоставяне на международна закрила до Председателя на ДАБ, вх. № УП-7019 от 06.04.2022 г. по описа на ДАБ – л. 218-222 от първоинстанционното дело. Желание за предоставяне на международна закрила лицето е заявило и през февруари 2021 г., когато с Решение № УПП-92/19.02.2021 г. (от л. 236 до л. 238) на интервюиращ орган при ДАБ, негова молба, вх. № 81/05.02.2021 г. по описа на Транзитен център – [населено място] е отхвърлена, като явно неоснователна. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. При второто административно производство, в което е издадено оспореното пред първата инстанция решение на Председателя на ДАБ, за чуждия гражданин е изготвен Регистрационен лист (л. 215-216) като, предвид липсата на документи за самоличност, данните му са установени въз основа на Декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ (л. 213). С търсещия закрила, в присъствие на преводач и представляващия чуждия гражданин адвокат, е проведено интервю чрез видеоконферентна връзка, за което е изготвен Протокол, рег. № УП-7019/29.02.2024 г. – л. 202-204. На 29.07.2025 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното пред първата инстанция Решение № 4324, връчено на чуждия гражданин чрез представляващия го адвокат на 07.08.2025 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Приел е, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Преценил е като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на Х.. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът се е мотивирал, че няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Счел е, че приетите по делото като доказателства, медицински документи не дават основание да се приеме, че чужденецът страда от особено тежко физическо или психическо заболяване, за лечението на което в държавата му по произход не могат да бъдат осигурени условия, респ. че за лицето не са налице „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Съдът е споделил преценката на административния орган, че конкретният случай на кандидата не дава основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Възприел е оценката на положението в държавата по произход на чужденеца, дадена от административния орган въз основа на Справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Бангладеш, вх. № МД-02-55/24.01.2025 г. (л. 17-31 от първоинстанционното дело), изготвена от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Отчел е актуалните данни за държавата по произход на чужденеца, обективирани в представените от ответния административен орган в първоинстанционното производство справки. Приел е, че на територията на Бангладеш не се доказва наличие на вътрешен или международен конфликт, придружен от повсеместно безогледно насилие, който да се обхваща от разширенията, дадени в Тълкувателно решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 на СЕС по тълкуването на чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Мотивирал се е, че актуалната ситуация по сигурността в Бангладеш не е такава, че за кандидата за международна закрила да съществува реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне на територията на тази страна. Изложил е доводи, че за лицето не се установяват и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 ЗУБ. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Решение № 4324/29.07.2025 г. на Председателя на ДАБ. Касационната инстанция преценява решението като валидно и допустимо, но неправилно. Постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон, довели до необоснованост на решаващия извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Административният съд неправилно е споделил преценката на Председателя на ДАБ за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут на касационния жалбоподател. Компетентният административен орган не е разгледал задълбочено всички елементи, отнасящи се до индивидуалното положение на Х. и не е издирил и изследвал относимите към конкретния случай обстоятелства – нарушение на нормата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, поради което е формирал бланкетен извод за липсата по казуса на „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. В нарушение на чл. 9, ал. 2 АПК не е събрана релевантната информация за държавата по произход на кандидата за закрила в контекста на съобщените от него по време на интервюто от 29.02.2024 г. нови обстоятелства във връзка със здравословното му състояние. Предоставянето на международна закрила е в приложното поле на правото на ЕС, поради което и на основание чл. 51, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС/Харта/та), разпоредбите от нея следва да се прилагат от държавите членки, чрез съответните компетентни публични органи, при преценка на молбите за предоставяне на такава международна закрила. Още в преамбюла на Хартата е посочено, че тя потвърждава правата, които произтичат по-специално от общите за държавите-членки конституционни традиции и международни задължения, както и от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС/Конвенция/та), от приетите от Съюза и от Съвета на Европа социални харти, от практиката на СЕС и на Европейския съд по правата на човека. Съгласно пар. 3 от чл. 52 ХОПЕС, „Доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита.“ Член 7 от Хартата, наред с друго, гарантира правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата. Правата, гарантирани от чл. 7 ХОПЕС, съответстват на правата, гарантирани от чл. 8 от Конвенцията. Съгласно чл. 4, пар. 3 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС), оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя, включително и фактори като неговото минало, пол и възраст, за да може да се определи, въз основа на личните обстоятелства относно молителя, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства. Предвид съобщеното от Х. в отговор на въпрос 10 от проведеното с него на 29.02.2024 г. интервю, че страда от различни заболявания, представените от него медицински документи (л. 223-227 от първоинстанционното дело), съгласно които му е поставена диагноза [заличен текст], посоченото в „Лист за преглед на пациент“ (л. 227, пак там), че следва да бъде хоспитализиран, защото страда от [заличен текст] (Клинична пътека № 68.1 „Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт за лица над 18-годишна възраст“, К29.1 „Други остри гастрити, включително и остър ерозивен гастрит“ – Приложение № 7 „Клинични пътеки“ от Националния рамков договор за медицинските дейности 2023 – 2025), съдът от първата инстанция не е съобразил, че дължимо от административния орган, на основание чл. 75, ал. 2 ЗУБ, е било не само изготвянето на обща информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Бангладеш, както и за състоянието на сигурността в родината на чужденеца, а събирането, чрез компетентната дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, на данни относно достъпа до медицински грижи и адекватно медицинско обслужване в държавата по произход на кандидата. С оглед твърденията на лицето, че „според доктора ми имам [заличен текст]“, т.е. тежък здравословен проблем (основание за извършване на допълнителна преценка дали се явява лице от уязвима група по смисъла на пар. 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ), дължимо от административния орган, на основание чл. 9, ал. 2 АПК, е било и указването на жалбоподателя да представи допълнителни медицински документи в подкрепа на твърденията му за това заболяване. Действително дори да се докаже, че търсещият закрила е лице от уязвима група, критериите, които отличават лицата от уязвимата група, не представляват основание за предоставяне на статут. Ако обаче отговорът на въпроса представлява ли Х. лице, чието здравословно състояние е особено тежко, е положителен, компетентният административен орган следва да извърши преценка и за нивото на предоставяните медицински грижи и здравно обслужване в държавата на произход на чужденеца. По изложените съображения, като е приел, че Решение № 4324/29.07.2025 г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно в частта, в която на чуждия гражданин е отказано предоставянето на хуманитарен статут, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в посочената част. Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, в която оспореният индивидуален административен акт е преценен за законосъобразен в частта, в която на Н. Х. е отказано предоставянето на статут на бежанец в Република България. При проверката на основанията за оспорване на административните актове, съдът от първата инстанция не е отчел данните по делото за извършено от компетентния административен орган съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване на Решение № 4324/29.07.2025 г. без отправяне на искане до Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за предоставяне на задължителното, с оглед горепосочената разпоредба, писмено становище дали за търсещия закрила са налице или липсват основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗУБ, статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. Съгласно чл. 58, ал. 10 от с.з., при получаване на молба за предоставяне на закрила, компетентните органи задължително изискват писмено становище на ДАНС, което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. Становище не се изисква в случаите по чл. 70. В случая, видно е от съдържанието на писмото (рег. № УП-7019/14.08.2025 г. по описа на ДАБ – л. 3-4 от първоинстанционното дело), в отговор на указанието на съда за окомплектоване и изпращане в цялост на административната преписка, че липсва становище на ДАНС. Това се потвърждава и от Докладна записка на директора на дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ при ДАБ (л. 197-200 от първоинстанционното дело), съгласно която, в частта й по т. 1, касаеща административната преписка на Н. Х., е посочено, че „По преписката не се съдържа изготвено искане до ДАНС, съответно няма становище на ДАНС“. Доколкото спорният акт на Председателя на ДАБ е издаден в производство по общия ред и не се касае за ускорено производство по смисъла на чл. 70 ЗУБ, липсата на такова становище по молбата на чуждия гражданин за предоставяне на международна закрила представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Предвид изложените мотиви, обжалваният съдебен акт и Решение № 4324 от 29.07.2025 г. на Председателя на ДАБ следва да се отменят, а административната преписка се върне на Председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила на Н. Х., вх. № УП-7019 от 06.04.2022 г. по описа на ДАБ. Нарушенията, допуснати от административния орган, следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката, съобразно дадените указания. С оглед изхода на делото, следва да се остави без разглеждане искането за отправяне на преюдициално запитване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия