Определение № 76 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 73/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на адвокат Е. Й. П. против въззивно определение № 13820 от 11.10.2010 год. по ч. гр. дело № 10650/2010 год. на С. градски съд, с което е потвърдено определение от 06.08.2010 год. по гр. дело № 2661/2008 год. на С. районен съд, с което са оставени без уважение молбите на жалбоподателката от 25.06.2009г. и от 12.10.2009 год. за отмяна на наложените и с определение от 23.06.2009 год. на С. районен съд глоби в размер на 100 лв. на основание чл. 89, т. 3 ГПК за обида на представител на страна и в размер на 300 лв. на основание чл. 89, т. 2 и т. 3 ГПК за неизпълнение на разпорежданията на съда и за обида на съда. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба и в изложение за допускане на касационно обжалване. Представя съдебна практика - решение по в.н.о.х.дело № 2251/2002 год. наказателна колегия на СГС и решение по н.о.х.дело № 558/94 год. на ВС, трето н.о. Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира частната жалба процесуално недопустима. Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ГПК урежда възможността за обжалване на различни глоби, налагани за дисциплиниране на участниците в съдебното производство, като постановява, че срещу наложена глоба в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил, а в ал. 3 е посочено, че определението подлежи на обжалване с частна жалба. От анализа на разпоредбата е видно, че тези определения подлежат на двуинстанционно разглеждане и Върховният касационен съд се произнася по тях, само когато са постановени за първи път от въззивен съд. Когато въззивният съд се е произнесъл като втора инстанция по частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд, какъвто е настоящият случай, редът за съдебен контрол е изчерпан, поради което частната жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Частната жалба не може да бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като не попада в хипотезата на т. 1 - обжалване на въззивно определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото, не попада и в хипотезата на т. 2 - обжалване на определение, с което се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.