Определение № 11797 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10980/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на С. К. С. срещу определение № 30074 от 15.9.2025 г., постановено по адм. дело № 8644/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е прекратено производството по посоченото дело, образувано по жалба на частния жалбоподател срещу Предписание № 1/25.07.2025 година на Главни специалисти в отдел „Контрол по строителството“ в район „Панчарево“ – Столична община. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Писмото отговаряло на всички елементи за административен акт по чл. 21 АПК. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаван на съдопроизводствените действия. Ответниците – главни специалисти в отдел „Контрол по строителството“ в район „Панчарево“ – Столична община, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в писмен отговор оспорват частната жалба. Считат оспореното определение за правилно, искат оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на частния жалбоподател срещу описаното по-горе предписание. С предписанието служители в отдел „Контрол по строителството“ са „предписали“ собствениците на имот с идентификатор 44063.6223.1293 в [населено място] да се явят в отдел „Контрол на строителството“ в район Панчарево“ – Столична община и да представят документи за собственост, скица и одобрени строителни книжа за жилищната сграда в имота. Съдът, позовавайки се на съдържанието на предписанието, срещу което е насочена жалбата е приел, че същото е част от процедурата по проверка по подаден сигнал от собственици на съседен имот, че не носи белезите на индивидуален административен акт и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Обосновано е позоваването от страна на съда от първа инстанция на нормата на чл. 223, ал. 5, т. 2 ЗУТ, според която служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район) имат право да изискват всички необходими за проверките документи, данни, легитимация, писмени справки и обяснения от участниците в строителството, от лицата на строежа и строителната площадка, от заинтересуваните администрации, от специализираните контролни органи и експлоатационните дружества. Събирането на необходимата информация, включително даването на предписания за представяне на документи, съдържащи такава информация не представлява индивидуален административен акт. Нещо повече, дадените с предписанието указания, са в полза на адресата им – ако последният притежава всички необходими за извършеното в имота му строителство и изпълни поканата за представянето им, срещу него не ще развие процедура по чл. 225а ЗУТ. Даденото предписание представлява изявление по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, според която норма не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални административни актове. Дали тази процедура е законосъобразно проведена е въпрос, който би намерил своя отговор при оспорване на окончателния административен акт, ако такъв бъде издаден. Тук е мястото да се отбележи, че съдебната практика, на която се позовава частният жалбоподател, изразена в определението по АД № 8410/2013г. по описа на ВАС е напълно неотносима. С оспореното в посоченото съдебно производство административно волеизявление е разпредено на собствениците на цитиран УПИ, в определен срок да прекъснат незаконна канализация в имота и да предприемат необходимите действия по изграждане на водоплътна изгребна яма, като по този начин несъмнено са създадени задължения за адресатите на предписанието, за разлика от настоящия случай. В допълнение на вече изложеното следва да се има предвид и съществуването на специалната уредба, съдържаща се разпоредбите на чл. 214 ЗУТ, вр. чл. 215 ЗУТ, които изброяват numerus clausus индивидуалните административни актове по този закон, подлежащи на обжалване. В случая оспореното предписание на длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ при район „Панчарево“ – Столична община не попада в нито една от категориите на изчерпателното изброяване. Оспореното определение като валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано, а в полза на Столична община следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, с оглед заявената претенция в отговора на частната жалба Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,