Определение № 3030 от 24.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1805/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. К., от [населено място], община Ситово чрез неговия пълномощник срещу определение №1280/14.11.2024 г. по адм. д. № 210/2024 г. на Административен съд Силистра. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му, включително в частта му за присъдените разноски. В срока по чл. 232 АПК другата страна-кметът на община Ситово чрез неговия процесуален представител намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молба с вх. № 915 от 12.06.2024 г., подадена от М. Г. К. за възстановяване на срок за обжалване на заповед № 132 от 13.03.2024 г., издадена от кмета на община Ситово. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Правно-значимият период, към който следва да се отнесат твърдените непредвидени обстоятелства, е от деня, следващ получаването на съобщението – 14.03.2024 г. до изтичане на 14-дневния срок за обжалване – 27.03.2024 г. От представените доказателства – амбулаторен лист № 9799 от 03.11.2023 г., издаден от Университетска болница; експертно решение № 91131 от зас. № 48 от 10.03.2022 г. и епикриза от месец юни, 2017 г., издадена от II хирургична клиника към лечение и спешна медицина „Н.И.Пирогов“ ЕАД – се установява, че всички те са издадени в предходен спрямо правно-значимия период – през 2017 г., 2022 г. и 2023 г. Молителят не изяснява и не доказва в конкретната хипотеза случилите се събития в периода от 2017 г., 2022 и 2023 г. да са обективирали особени непредвидени обстоятелства в периода от 14.03.2024 г. до 27.03.2024 г., които да не е могъл да преодолее. Така постановеното определение е правилно като материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата. В случая с подаване на жалбата е подадена и молбата за възстановяване на срока за обжалване на заповед № 132 от 13.03.2024 г. на кмета на община Ситово за премахване на незаконен строеж. Заповедта е връчена лично на адресата на акта М. Г. К. на 13.03.2024 г., поради което съдът правилно е преценил, че правно-значимият период, към който следва да се отнесат твърдените непредвидени обстоятелства, е от деня, следващ получаването на съобщението – 14.03.2024 г. до изтичане на 14-дневния срок за обжалване – 27.03.2024 г. В подкрепа на искането си за възстановяване на срока жалбоподателят е представил описаните по-горе медицински документи. Според съдебната практика и доколкото няма легална дефиниция на "особено непредвидено обстоятелство" се приема, че преценката е конкретна, но препятствието следва да е внезапно възникнало и непреодолимо и да се отнася към правно-значимия период-този на срока за обжалване. В случая представените медицински документи не сочат на този период и не обосновават внезапно възникнали непредвидени обстоятелства или поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Непредвиденото обстоятелство не може да е следствие от установена медицинска практика за наблюдение и регулярно лечение на последици от онкологично заболяване и следователно, напълно предвидими етапи в лечението/ проследяването, в какъвто смисъл е и трайната практика на съдилищата. Предвид изложеното, като е оставил без уважение искането за възстановяване на срока за обжалване на заповед № 132 от 13.03.2024 г. на кмета на община Ситово за премахване на незаконен строеж поради липса на настъпли особени непредвидени обстоятелства, съдът е постановил материално и процесуално законосъобразно определение, което следва да се остави в сила. В частната жалба е направено искане и за обжалване на определението и в частта му разноските. В случая частната жалба в тази насока следва да се приеме за молба по смисъла на чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за изменение на определението в частта за разноските, като частната жалба в тази част се остави без разглеждане и същата се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата за изменение на определението в частта му за разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,