Определение № 570 от 15.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 1075/2024 г.
ВКСI наказателно отделение15.12.2024 г.докладчик Деница Вълкова
Диспозитив
ИЗПРАЩА НЧХД № 66/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница на Районен съд –Благоевград за разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Копие от настоящето определение да се изпрати на Районен съд – Дупница за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
,
Мотиви
Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на НЧХД № 66/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Производството по НЧХД № 66/2024г. е образувано в Районен съд – Дупница по тъжба на Н. Д. С. с обвинение за лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК и предявен граждански иск за непозволено увреждане срещу подсъдимата М. Г. Т.. С определение № 340/03.12.24г. на съдия при РС - Дупница производството по делото е било прекратено и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, тъй като всички съдии в този съд са се отвели от разглеждане на делото на основание чл.29, ал.2 от НПК поради обстоятелството, че подсъдимата М. Г. Т. е адвокат с често процесуално представителство по дела на производство в същия съд, което може да породи съмнение в безпристрастността им при разглеждането и решаването на делото. Принципно съображенията за конкретните самоотводи следва да бъдат споделени, защото представляват гаранция за страните и външните наблюдатели на наказателния процес по смисъла на обективен тест за безпристрастност на съда, установен като задължителен в практиката на ЕСПЧ (вж. Решения по делата Salov v. Ukraine - 06.12.2005, Kleyn and others v. The Netherlands – rope UFT v. Hungary -12.04.2016, Findlay v. UK – 25.02.1997г., Thorgeir Thorgeirson v. Iseland -25.06.1992, Langborger v. Sweden -22.06.1989, Kyprianou v. Cyprus -15.12.2005 г. и др.). Отделно самоотводите на съдиите не подлежат на съдебен контрол, съответно са направени с неотменими съдебни актове, а от мотивите в прекратителното определение се установява, че не може да се формира състав за разглеждане на делото. Поради това следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност. Необходимо е определянето на друг, еднакъв по степен съд, като това следва да бъде Районен съд - Благоевград, който е в териториална близост до гр. Дупница и участието на страните в съдебно заседание няма да създаде особени затруднения. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение