Решение № 5871 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 437/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И. Г., гражданин на Руската федерация, против решение № 37523/13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8953/2025 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че фактическите и правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. Моли за отмяна на съдебното решение. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата А. И. Г., гражданин на Руската федерация, против решение № 4490/11.08.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че на 01.02.2024 г. от А. И. Г., гражданин на Руската федерация е подадено искане за предоставяне на международна закрила, руснак по народност, вероизповедание: [заличен текст], семейно положение - неженен. С чужденецът е проведено интервю на 24.06.2024 г., в което е изложил е, че иска да получи румънско гражданство, тъй като бил несъгласен с политиката на руския президент. На 21.09.2022 г. руският президент обявил Указ за частична мобилизация на мъжкото население на Русия, като е посочил, че той лично не е служил в армията и е избегнал военната служба заради здравето. Заявил е, че е бил преследван от властите по политически причини, заради това, че два пъти дискредитирал армията на Русия. По думите му на 01.05.2022 г. той споделил няколко видеоклипа на В. З. в социалните мрежи с О. К. в социалната мрежа в Русия „ВКонтакте“, в лични съобщения. Между тях възникнали противоречия в следствие на които неговият приятел К., който работел в службите на [заличен текст] написал донос срещу молителя. Посочва, че на 01.05.2022 г. двама полицаи го посетили в дома му и след това го завели в Октябърския отдел на полицията в гр. Архангелск, за да даде показания относно доноса срещу него. По думите на молителя полицаите го разпитвали устно, не му представили съдържанието на доноса срещу него и заявлението за посещението им в дома му. Съобщава, че разпитът бил относно профила му в социалните мрежи дали е скрит или открит, дали се явява политически активист и дали поддържа някакви политически партии и през какви устройства влиза в социалните мрежи. След приключване на беседата Г. бил отново разпитан и от следовател който му поискал паролата за профила му в социалната мрежа и апарата от който влизал в профила си. Руският гражданин доброволно дал смартфона си за експертиза, който смартфон бил собственост на неговата майка. Според разказа на руския гражданин, при посещението му в дома, полицаите конфискували и компютъра му. След приключване на разпита същите му дали да разпише протокол, но не му дали копие от него. По думите му, след този случай той взел решение временно да напусне Русия и заминал за Грузия легално, за гр. Тбилиси. Напуснал Русия, в последствие се върнал. В последствие, Г. отишъл в полицейския участък да си получи смартфона и компютъра, като установил че компютърът бил в състоянието, в което той го е опаковал. Разписал протокол за връщане на техниката, но не получил копие от протокола. На 20.06.2022 г. получил по пощата протокол за административно нарушение за това, че извършвал публични действия, насочени към дискредитиране на използването на Въоръжените сили на Русия, за което му било наложено глоба от 30 000 рубли, които той платил на 15.07.2022 г. По думите му решил да си поднови румънското гражданство, тъй като баща му бил етнически румънец и всички по бащина линия, включително дядо му и баба му са родени в Западна Украйна, която е била бивша територия на Румъния и етнически те били румънци. В интервюто още посочва, че взел решение лично да си подаде документите за гражданство в Румъния и подал заедно с родителите си на 27.08.2022 г. документите си за издаване на виза, в агенция „Виза турист“, гр. Архангелск, Русия, като на 12.09.2022 г. получил едногодишна мулти-виза за България. Декларирал, че на 24.09.2022 г. получил и визите на родителите си и на 07.10.2022 г. тримата напуснали Русия за Турция със самолет, транзит, легално за България. В Румъния останали два месеца и половина при семеен приятел. През този период той и баща му се опитали да си подадат заявленията за румънско гражданство, но не им ги приели защото били подадени по неправилен правен ред. И тъй като нямали право да останат в страната за повече от три месеца, те решили отново да се завърнат в Русия, за да могат през пролетта на 2023 т. пак да се върнат в Румъния. На 15.12.2022 г. тримата отпътували легално от Румъния за Русия. На 29.05.2023 г., сутринта полицаи поискали да направят подробен обиск на жилището му в Русия. Отнели му доброволно всичките носители на информация, както и компютърната му техника и неговия смартфон и го отвели на разпит. По думите му бил задържан 12 часа като през това време бил разпитван от полицаи и от дознателка по случая. Посочва, че след разпита бил освободен. На 05.08.2023 г. чуждият гражданин напуснал Русия, сам без родителите си, със самолетен полет от Москва до Турция и от там за Букурещ. На 28.08.2023 г. подал документи за румънско гражданство, а на 04.09.2023 г. молба за закрила в Румъния. По Регламент Дъблин от Румъния бил върнат в Република България на 30.01.2024 г. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната обстановка в Русия, като също така по делото е представена и информация от ДАНС. С оспореното в съдебното производство Решение № 4490/11.08.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на А. И. Г., гражданин на Руската федерация, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденецът. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на А. И. Г.. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Русия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение № 4490/11.08.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, А. И. Г. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът заявил, че е напуснал легално Русия и че изпитва страх поради политическото си мнение и убеждение. Следва да се посочи, че впоследствие се е върнал, а ако Руската федерация действително е осъществявала някакво преследване спрямо чужденецът, то той не би могъл нито да напусне легално страната. А. И. Г. не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената бежанска история няма данни, за това той да е обект на преследване по смисъла на ЗУБ в родината му по някое от основанията в закона. Разпитите, извършени от официалните власти и полицията не са основание и доказателство за пораждане на страх от преследване. От събраните доказателства по делото, по-скоро се касае за конфликт между него и К., поради което властите са взели отношение и са извършили действия в тяхната компетенция. Не са налице и основания за приложение на принципа за бежанец sur place, във връзка с разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Дадено лице става бежанец „sur place“ поради обстоятелства, станали в негово отсъствие в страната, чийто гражданин е то. В конкретния случай обаче по отношение на А. И. Г. не са налице опасения от преследване поради събития, които са настъпили след неговото напускане на страната по произход, които събития да обосновават предположението, че спрямо него ще бъде осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. В подкрепа на това е твърдението на Г., че на 15.12.2022 г. заедно със семейството си легално се е върнал в Русия. Правилно АССГ приел, че така представената бежанска история на А. И. Г. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че той е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденецът по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно са и възраженията на А. И. Г., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо нея по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази му част. В случая чужденецът не е бил принуден да напусне Русия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на А. И. Г. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно административният орган, позовавайки се на информацията от официалните справки, е преценил, че актуалната обстановка в Русия изключва наличието на въоръжен вътрешен или международен конфликт, който да се характеризира с безогледно насилие до такава степен, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Именно поради това искането на А. И. Г. за предоставяне на закрила в тази му част също е неоснователно. Въз основа на материалите по делото се установява, че по отношение на чужденецът не са налице и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 ЗУБ, тъй като Г. е неженен и не е посочил член от семейството си да има предоставена закрила в друга държава. Въз основа на изложеното, като е приел Решение № 4490/11.08.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената против него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение