Определение № 5201 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4903/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. С. Б. от гр. Варна срещу Определение №871 от 24.01.2025 г. на Административен съд - Варна по административно дело №12/2025 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Н. С. Б. срещу Отказ за издаване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) УРИ №[номер] от 10.05.2024 г. на началника на сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател - Н. С. Б., счита обжалваното определение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че жалбата е подадена в срок, като по делото няма доказателства, че с представената от административния орган разписка, е връчен точно оспорваният отказ. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по съществото на спора. Ответникът по частната жалба - началникът на сектор "ПП" при ОДМВР - Варна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че оспорваният отказ е редовно съобщен на Б. на 24.08.2024 г., като срокът по чл. 140, ал.1 АПК за обжалването му е изтекъл на 24.10.2024 г. – четвъртък. Доказателствата по делото установяват, а и оспорващият потвърждава, че жалбата против административния акт е подадена по пощата на 19.12.2024 г., т. е. извън законоустановения срок, поради което съдът е обосновал извод за просрочие на жалбата и на основание чл. 159, т. 5 АПК я е оставил без разглеждане. Определението е правилно. В съответствие с чл. 140, ал.1 АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. На гърба на обжалвания административен акт, изрично е отбелязано, че Н. Б. е получил копие от Писмо №819000-25967 на 24.08.2024 г. поради което доводите му, че не е ясно какво точно е получил на тази дата, се опровергават от събраните по делото писмени доказателства. Двумесечният срок по чл. 140, ал.1 АПК е изтекъл на 24.10.2024 г. (четвъртък - присъствен ден). Жалбата е подадена по пощата на 19.12.2024 г., извън рамките на посочения срок. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба, с която е оспорен Отказ УРИ №[номер] от 10.05.2024 г. като незаконосъобразен, е просрочена. По изложените съображения, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд