Определение № 218 от 15.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 967/2019 г.

Постъпил е иск от Т. Ф. П. за отмяна на арбитражно решение № 2049 от 05.11.2010 г. по арб. д. № 2694/10 г. Съдът е оставил без движение исковата молба на Т. П. с указания да съобрази искането си с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба като насочи иска си срещу лицето, посочено в обстоятелствената част на исковата молба. Ищецът е получил съобщение за разпореждането на 28.06.2019 г. В срок, с молба от 04.07.2019 г. ищецът е изложил обстоятелства, че между „Профи кредит България“ ЕООД и „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД е сключен договор за цесия на вземането. Установява се, че ищецът иска отмяна на арбитражно решение, с което е осъден да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 4 166,72 лв. Следователно трябва да се приеме, че цедентът следва да е участник в процеса по предявения иск, тъй като той е обвързан от решението, чиято отмяна се иска. Искът следва да се предяви срещу лицето, което е обвързано от решението, чиято отмяна се иска. Искът е конститутивен и може да бъде насочен само към страната, която се ползва от постановеното арбитражно решение. Насочването на иска срещу „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД като цесионер е недопустимо. Същият не е легитимиран ответник по този иск, доколкото срещу него не са изложени обстоятелства, обуславящи обвързаността му от решението по арбитражното дело като участник в арбитражното производство. Прехвърлянето на вземането, извършено преди процеса или в хода на процеса, не следва да влияе върху производството по делото. Делото следва да продължи своя ход между първоначалните страни. Следователно цесионерът като приобритател на спорното вземане, не може да е ответник в процеса. По отношение на направеното искане от ищеца за разглеждане на иска му срещу двамата ответници настоящият съдебен състав намира, че няма основание за уважаване на това искане и до допускането на разглеждането на искове срещу тях. Нормата на чл. 215, ал. 1 от ГПК предвижда, че е допустимо предявяване на иск срещу няколко ответници или при общи права и задължения на тези лица, или права и задължения, произтичащи от едно основание. Предвид правната природа на договора за цесия между цедента и цесионера не съществуват общи права, а също така правата им не почиват на едно и също основание. Основанието от което произтича качеството на кредитор на цесионера спрямо длъжника е договорът за цесия, а качеството на цедента е от договора между него и длъжника. Ето защо в случая не могат да са необходими другари цедентът „Профи кредит България“ ЕООД и цесионерът „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД. Искът срещу „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ АД е недопустим. Доколкото същият е посочен първоначално като ответник в петитума на исковата молба, следва спрямо него да се прекрати производството по делото поради недопустимост на иска. По отношение на искането за насочване на иска срещу „Профи кредит България“ ЕООД, обективирано в молба от 4.7.2019 г. ще следва да се приеме, че е допустимо да се допусне уточнение на исковата молба като се приеме насочване на иска само срещу това лице. С оглед извършеното уточнение на исковата молба и представен препис за връчване на ответника, както и от молбата уточнение, ще следва да се изпрати препис на основание чл.131 от ГПК от исковата молба и доказателствата и молбата уточнение до ответника „Профи кредит България“ ЕООД за представяне на отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение