Определение № 502 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3887/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 06.02.2014г. по гр.д.№273/2014г. на ГС София, с което е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 17.06.2013г. по гр.д.№24926/2013г. на РС София, с което частично е отхвърлено искане за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е неправилно моли да се отмени и да бъде разгледана по същество жалбата му. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема следното: Частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 17.06.2013г. по гр.д.№24926/2013г. РС София частично е отхвърлил искане за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Разпореждането в тази си част е обжалвано с частна жалба от [фирма] на 24.07.2013г. С обжалваното определение ГС София е счел, че жалбата е подадена извън срока по чл.275 ГПК и същата се явява недопустима, поради което я е оставил без разглеждане. Приел е, че частният жалбоподател е уведомен за разпореждането на районния съд на 01.07.2013г. при спазване разпоредбата на чл.50, ал.1 ГПК, а жалбата е подадена в съда едва на 24.07.2013г., т.е. след изтичането на предвидения в закона седмичен срок. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Съдът правилно е приел, че актът на първоинстанционния съд е надлежно връчен на [фирма] на 01.07.2013г. при спазване разпоредбата на чл.50, ал.1 ГПК на юрисконсулт на дружеството и на адреса, посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Връчването на съобщение по-късно и на адвокат на дружеството не съставлява основание за продължаване срока, в който може да се подаде частна жалба срещу разпореждането на районния съд, тъй като в случая не са налице предпоставките на чл.63 ГПК, предвиждащ хипотезите, при наличие на които това е възможно. Няма данни страната да е поискала и възстановяване на срока при условията на чл.64 ГПК, поради което в обжалваното определение правилно е прието, че подадената след седмичния срок частна жалба не следва да се разглежда по същество. Предвид изложените съображения, съдът