Определение № 4414 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4825/2022 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Н. Н. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 1588 от 29.11.2019 г., постановено по гр. д. № 1127 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия районен съд. Молителят счита, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК-нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. По време на проведените по делото съдебни заседания е бил с поставени белезници на ръцете, краката и пояс на кръста, което представлява нарушение на чл.20 и чл.21 от Хартата на общите права на Европейския съюз. Едва при получаването на разпореждане № 673 от 19.07.2022 г. по в.гр. д. № 181 по описа за 2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд му е станало известно обстоятелството, че съществува решение № 14/1992 г. на Конституционния съд на Република България, с което се установяват критерии за дискриминация и се определя тяхното приложение на територията на Република България. Именно от това решение му е станало ясно, че критериите за дискриминация трябва да се прилагат спрямо всички лица на територията на цялата държава, включително и спрямо лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода. Следователно присъствието му с белезници в съдебната зала представлява дискриминация, сочи предубеденост на съда спрямо него и е нарушение на чл.6, ал.1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, нарушение на чл.6 от ЕКЗЧПЧОС и чл.54 от ХОПЕС, което е довело до неправилни фактически и правни изводи на съда. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не взема становище по молбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на молбата приема следното: Молителят твърди, че новото обстоятелство или новото писмено доказателство, което не му е било известно при решаване на делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е решение № 14/1992 г. на Конституционния съд на Република България от 10.11.1992 г. за тълкуване на чл.6, ал.2 от Конституцията. Новото обстоятелство обаче е факт, а ново писмено доказателство е новооткрит документ, които имат значение за спорното материално право. Незнанието на факта или невъзможността да се представи пред съда новооткритият документ би следвало да доведат до непълнота на фактическия или доказателствения материал по делото, която трябва да се отстрани посредством отмяната. Решението на Конституционния съд на Република България не е такъв нов факт или новооткрит документ, защото не е от значение за спорното материално правоотношение. В случая посредством цитираното решение Конституционният съд е дал задължително тълкуване на чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България/чл.12, ал.1, т.1 от Закона за Конституционен съд/, но не е създал нито нов факт, нито нов документ, които да повлияят на спорното правоотношение и да променят изхода на спора, разрешен с решението на Пазарджишкия районен съд. Следователно молбата за отмяна не съдържа конкретно и надлежно твърдение за наличието на основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Пазарджишкия районен съд, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане/ т.10 на ТР №7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК/. Освен това молбата за отмяна се явява и просрочена. Решението на Конституционния съд е обнародвано в „Държавен вестник“, бр.93 от 17.11.1992 г. и при полагане на дължимата грижа страната е могла да го узнае още преди влизане в сила на решението на Пазарджишкия районен съд на 20.11.2020 г. Молбата обаче е подадена едва на 2.9.2022 г.-след изтичане на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК. По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата за отмяна на е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство трябва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение