Определение № 287 от 14.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4204/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 260263 от 17.9.2020 г и касационна жалба вх.№ 260532 от 2.11.2020 г, подадени от А. С. Х. и А. Н. Х. и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.М. Е. от АК-Р. срещу: 1/ въззивното решение № 260000/10.8.2020 г, постановено по гр.дело № 117/20 г на Окръжен съд-Разград, с което е отменено решение № 19/10.2.2019 г по гр.дело № 373/19 г на РС-Разград, с което е унищожен поради измама договора за покупко-продажба на 1/2 ид.част от недвижим имот по плана на [населено място], обективиран в нотариален акт № .,т.., рег.№ ., дело №. на нотариус Р. И., с рег.№. на нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Разград и искът е отхвърлен като неоснователен; 2/ срещу решение № 260018 от 1.10.2020 г, постановено по в.гр.дело № 117/20 г на Окръжен съд-Разград, постановено по реда на чл.250 ГПК, с което е оставено без уважение искането на касаторите за допълване на решението чрез произнасяне по главните искове за недействителност на сделката на основание чл.26 ал.2 ЗЗД. В касационните жалби се подържа, че посочените решения са постановени в противоречие с процесуалния закон и са неправилни. Ответникът по касационната жалба Д. С. Ч. ги оспорва по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.Е. С. от АК-Р..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 500 лв. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: А. С. Х. и А. Н. Х. от [населено място] са предявили срещу Д. С. Ч. от [населено място] главен иск по чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделка поради абсолютна симулация, съединен с евентуален иск за нейното унищожаване поради измама на основание чл.29 ЗЗД.Атакува се покупко-продажбата на 1/2 ид.част от поземлен имот с площ от 1186 кв.м., по плана на [населено място], [община], обл.Р., съставляващ имот 639, за който е отреден УПИ .... от кв..., заедно с двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 101, 46 кв.м, със застроена площ от 202, 92 кв.м, обективирана в нотариален акт № ., т.., рег.№ ., дело № ., дело №. г, с която касаторите са продали на ответника общо 1/2 ид.част от описания недвижим имот. От данните по делото се установява следното: Съгласно удостоверение за данъчна оценка, приложено на л.53 от първоинстанционното дело, данъчната оценка на целия недвижим имот възлиза на 9709, 10 лв, а на 1/2 ид.-част от него на 4854, 55 лв.Ищците са внесли държавна такса в размер на 194, 20 лв по главния и евентуалния иск или по 97, 10 по всеки един от исковете.Тази държавна такса е определена върху цената на иска от 4854, 55 лв. Съгласно чл.70 ал.1 ГПК въпросът за цената на иска се разрешава най-късно в първото съдебно заседание за разглеждане на делото, като след този момент не може да се пререшава.По искове за съществуване, унищожаване или за разваляне на договор, когато същият има за предмет вещни права върху недвижим имот цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота-чл.69 ал.1 т.4 вр.т.2 ГПК, която в случая е 4854, 55 лв. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 предл.1 ГПК не подлежат на обжалване въззивните решения, постановени по дела с цена на иска до 5 000 лв, какъвто е разглеждания случай.Подадените касационни жалби срещу основното и допълнителното решение процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по тях прекратено.Обжалваните въззивни решения-основно и допълнително /съгласно чл.250 ал.3 ГПК/, са влезли в сила като окончателни, тъй като не подлежат на касационен контрол. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция касаторите дължат на ответника сторените от него разноски пред ВКС в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение