Определение № 266 от 06.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3271/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. С. Т., Т. Ч. Т. и К. Ч. Л., чрез адвокат М. Т. за отмяна на решение № ІІІ – 67 от 03.05.2012 г. по гр. дело № 466/2012 г. на Бургаски окръжен съд, трети състав в частта, с която е обезсилено решение № 174 от 07.11.2011 г. по гр. дело № 314/2011 г. на Карнобатски районен съд, втори състав в частта, с която е отменен нотариален акт № 47, т. ХХІІІ, рег. № 12854, дело № 2835/2007 г. за покупко – продажба на недвижими имоти от 11.12.2007 г. на нотариус Т. В., [населено място] за описаните по него имоти за размера над 297/360 идеални части, а също така и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, както и за отмяна на първоинстанционното решение в потвърдената част. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: В молбата, като основание за отмяна е посочено нарушаване на съответните правила при водене на делото вследствие неконституиране на молителите в качеството на ищци, предвид обстоятелството, че са законни наследници на Ч. Т. Т., който бил „наследник на общия наследодател Р. Т. Р.”. Молителите искат отмяна на основание, което квалифицират като „основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, пред. 1 от ГПК”. Добавят в молбата още и това, че считат, че са задължителни другари в делото, а били лишени от възможността да защитят интересите си. Преценката по допустимостта на молбата за отмяна е обусловена от решението, което следва да бъде прието от ОСГКТК на ВКС по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ВКС по 10 въпрос в разпореждането за образуване на тълкувателното дело. Поради това и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК производството по настоящето дело следва да бъде спряно до произнасяне на тълкувателното решение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение