Определение № 13562 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11675/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на „АУТОСТЕЙТ“ ЕООД, чрез адв. Атанасов, срещу определение № 22592 от 06.11.2024г. на Административен съд – София град /АССГ/ по адм. д. №10908/2024г., с което, на основание чл. 159, т. 5 от АПК, е оставена без разглеждане като просрочена жалбата на същото дружество срещу допуснато предварително изпълнение на Заповед № САГ24-РА50-94/03.09.2024г. на Вр. и.д. главен архитект на Столична община и е прекратено производството по делото. Излага твърдения за неправилност на определението, с доводи, че по отношение на разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на заповедта, е неприложимо съобщаването по реда на чл.124б, ал.2 от ЗУТ, а то следва да става по общия ред на АПК, съответно жалбата срещу него не е просрочена. Претендират отмяната му и връщане делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 АПК, ответната страна - главен архитект на Столична община, чрез юриск. Керемидчиев, в писмен отговор взема становище за неоснователност на частната жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови процесното определение, съдът е преценил, че е сезиран с просрочена жалба от „АУТОСТЕЙТ“ ЕООД срещу разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № САГ24-РА50-94/03.09.2024г. на Вр. и.д. главен архитект на Столична община, инкорпорирано в самата заповед, и изложил подробни фактически и правни доводи в подкрепа на изводите си. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 7 от ЗУТ, заповедите по ал. 3 и 5 се съобщават на заинтересованите лица по чл. 131 по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, а именно - разгласяват се с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината. В случая процедурата на съобщаване по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ за издадената заповед е приложена, като съгласно представените по делото доказателства - съобщение за постановяване на процесната заповед, поставено на таблото в сградата на район „Триадица“ и на видно място в ПИ 68134.1007.266 на 17.09.2024г. и свалено на 03.10.2023г., както извадка от ЕИСИААСО, удостоверяваща публикуването на заповедта на 05.09.2024г. на интернет страницата на НАГ, СО. Следователно заповедта е редовно съобщена на 03.10.2024г. Жалбата срещу инкорпорираното в нея разпореждане за предварителното ѝ изпълнение е подадена в съда на 31.10.2024г. Частния жалбоподател твърди, че процесната заповед му е съобщена на 28.10.2024г. В случая общият ред за уведомяване на лицата чрез изпращане на писмено съобщение е изпълнен като допълнителен метод за съобщаване, но срокът следва да се изчислява според изпълнението на нормативно определения начин на съобщаване – този по реда чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ. Неоснователно е развитото с частната жалба възражение, че само заповедта, като такава по чл.135, ал.5 от ЗУТ, подлежи на съобщаване по реда на чл.135, ал.7 във вр. с чл.124б, ал.2 от ЗУТ, но тъй като изрично не е упоменато как се съобщава допуснато предварително изпълнение на такава заповед, то за него се прилагал общия ред по чл.60, ал.5 от АПК. Настоящият касационен състав не споделя тази теза. Разпореждането за допускане на предварително изпълнение, няма самостоятелен правен живот извън общият му такъв с административния акт, по отношение на който е постановено. Съответно процесното разпореждане е акцесорно и съществува само като производно на заповедта по чл.135, ал.5 от ЗУТ. Като такова то подлежи на съобщаване по същия специален ред, по който се съобщава заповедта, за която се отнася – този по чл.135, ал.7 във вр. с чл.124б, ал.2 от ЗУТ. В случая чл.60, ал.5 от АПК определя само срока за обжалване на разпореждането от деня на съобщаването му – три дневен, но реда за съобщаването му е този по специалната норма на чл.124б, ал.2 от ЗУТ. Съгласно изложеното, срокът за оспорване на процесното разпореждане, съобщено на 03.10.2024г., е 3 - дневен от тази дата, изтекъл е на 06.10.2024г., съответно подадената на 30.10.2024г. жалба е просрочена. Подадената след изтичане на законния срок жалба, на осн. чл.159, т.5 от АПК, е недопустима и не подлежи на разглеждане. В случая не може да се приеме за началото на срока за обжалване на процесното разпореждане последващото му съобщаване от 28.10.2024г., тъй като този срок е преклузивен и новото съобщаване не може да го новира. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,