Определение № 158 от 31.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1167/2020 г.

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Образувано е по молба на Т. И. Т. от [населено място] за отмяна на определение № 1305 от 11.12.2019г. по в.ч.гр.д. № 272/2019г. на ОС – Кърджали и определение № 1013 от 24.09.2019г. по ч.гр.д. № 1039/2019г. по описа на РС – Кърджали. Молителката твърди, че са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да й бъдат известни. Твърди, че новото доказателство е определение № 1023 от 24.09.2019г. по гр.д. № 694/2019г., получено след определение № 1013 от 24.09.2019г. по ч.гр.д. № 1039/2019г. по описа на РС – Кърджали, в което съдия М. Г. доказва предубедеността си към нея като страна по делото. Твърди, че това не й е било известно към момента на решаване на делото с посоченото определение. Твърди, че новооткритото обстоятелство, станало й известно след произнасяне на съдебния състав с определение № 1305 от 11.12.2019г. по в.ч.гр.д. № 272/2019г. на ОС – Кърджали, потвърждаващо определение № 1013 от 24.09.2019г. по ч.гр.д. № 1039/2019г. по описа на РС – Кърджали, е съставът, произнесъл въззивното определение, двама от членовете на който са имали основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Молителката твърди, че по този начин е лишена от равноправна възможност за защита по делото. Ответникът по молбата СД „Аудио-видео-Точкови и сие“ не представя отговор на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна, взема предвид следното: В настоящия случай се иска отмяна на 1/ определение на районния съд, с което съдът е приел подадено възражение по чл.414 ГПК, указал е на заявителя – молителката Т. И. Т., че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си по заповед № 470 от 08.08.2019г. по ч.гр.д. № 1039/2019г. на КРС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК спрямо длъжника СД „АУДИО-ВИДЕО-ТОЧКОВИ И СИЕ“, и е спрял принудителното изпълнение по заповедта за изпълнение; 2/ определение на въззивния съд, с което е потвърдено посоченото по-горе определение в частта му, с която е спряно принудителното изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение и са оставени без разглеждане частните жалби, подадени от кредитора Т. И. Т. и длъжника СД „АУДИО-ВИДЕО-ТОЧКОВИ И СИЕ“ срещу посоченото по-горе определение в останалата му част. Съгласно т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/77г. на отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК подлежат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни актове, т. е. съдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Определенията, чиято отмяна се иска, не са от кръга на посочените в т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/77г. актове, подлежащи на отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК, тъй като не разрешават материалноправен въпрос и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Тези определения не са и от категорията на посочените в т.6 на ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС прекратителни определения, които подлежат на отмяна по реда на извънинстанционния контрол. Поради това молбата, по която е образувано настоящото производство, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Без значение за този извод са конкретните твърдения, изложени в молбата за отмяна и поддържаното основание по чл.303 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение