Определение № 44 от 14.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 427/2013 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл.426, във вр. с чл. 351, ал.5 НПК и е образувано по частна жалба на частния обвинител С. Я. А. срещу разпореждане № 8 от 14.01.2013 г., на Окръжен съд- гр.Ямбол, V наказателен състав, постановено по ВНОХД №250/2012 г., с което е върната подадената срещу въззивното решение касационна жалба. В частната жалба се твърди, че неправилно касационната жалба е била върната, като се прави искане тя да бъде придвижена до касационната инстанция, а делото разгледано там. Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа, че подадената касационна жалба трябва да бъде оставена без разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намира следното: Частната жалба е неоснователна. С решение №149/ 17.10.2012 г., постановено по ВНОХД №250/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр Ямбол е изцяло потвърдена присъда №100/15.05.2012 г., постановена по НОХД №1242/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Ямбол. Въззивните съдебни актове, постановени от окръжен съд, с който е изцяло потвърден атакуван първоинстанционнен съдебен акт не подлежат на касационно обжалване. Ето защо правилно с атакуваното разпореждане съдията- докладчик по въззивното производство е преценил, че частния обвинител А. няма право на касационна жалба и е върнал същата като процесуално недопустима. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение