Определение № 2747 от 05.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1473/2026 г.
ВКС05.10.2026 г.докладчик Мирослава Кацарска
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение №3369/28.11.2025г., постановено по к.т.д. № 514/2025г. на ВКС, 2 т.о., с което на основание на основание чл.286, ал.1, т.2, вр. чл.284, ал.3, т.4 ГПК е прекратено производството по делото. Връща делото на състава на ВКС, 2т.о., за последващи процесуални действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Л. Д. чрез процесуалния й представител – адв. П. П., срещу определение №3369/28.11.2025г. по к.т.д. № 514/2025г. на ВКС, 2 т.о., с което на основание на основание чл.286, ал.1, т.2, вр. чл.284, ал.3, т.4 ГПК е прекратено производството по делото. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Сочи, че с разпореждане от 21.10.2025г. съдебният състав е констатирал, че държавната такса е внесена неправилно и е дал указания за внасянето й по съответната сметка. Изтъква, че неправилно съдът е счел, че горепосоченото разпореждане й е съобщено надлежно на 23.10.2025г., тъй като на тази дата на адв. П. е връчен чрез ЕПЕП документ по делото, но същият се явява предходното определение №2837/10.10.2025г., което му е връчено два пъти, а не разпореждането. Твърди, че въпросното разпореждане не му е връчвано, а същото не се и съдържало като електронен документ в електронната партида на делото в ЕПЕП. Предвид гореизложените съображения претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок. За да постанови обжалваното определение, друг състав на ВКС е посочил, че с определение № 2837 от 10.10.2025г. по т.д. № 514/2025г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на решение № 289 от 14.11.2014г. по в.гр.д. № 318/2024г. на Окръжен съд – Добрич, като са дадени указания на касаторката Т. Л. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 115,70 лева по сметка на ВКС и съдът я е предупредил, че при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено. В указания срок с молба вх. № 18596 от 13.10.2025г. адв. П. П. като пълномощник на касаторката е представил документ за внесена държавна такса в размер на 115,70 лева, но по сметка на друг съд. С разпореждане от 21.10.2025г. съдията – докладчик е констатирал, че представеният документ не удостоверява внесена държавна такса по сметка на ВКС и е дал указания на касаторката в едноседмичен срок от съобщението да внесе дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметката на ВКС за държавни такси, като е предупредил, че при неизпълнение производството ще бъде прекратено. С обжалвания акт от 28.11.2025г., ВКС, състав на 2 т.о. е счел, че разпореждането е съобщено на касаторката чрез пълномощника й адв. П. П. чрез ЕПЕП на 23.10.2025г. и в дадения срок указанията не са изпълнени. Предвид горното на основание чл.286, ал.1, т.2, вр. чл.284, ал.3, т.4 ГПК е прекратил производството по делото. Настоящият състав на ВКС като обсъди доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: Преценката дали прекратяването на производството е законосъобразно предполага разрешаване на въпроса дали разпореждането на съдията – докладчик от 21.10.2025г., с което е констатирано, че с представения вносен документ от 13.10.2025г. не е внесена държавна такса по сметка на ВКС и са дадени указания за отстраняване на горната нередовност, е надлежно съобщено на частната жалбоподателка чрез процесуалния й представител чрез ЕПЕП. Разпоредбата на чл. 41а ГПК предвижда, че когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята връчено в деня на изтеглянето му от адресата, като в случай, че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден, след изтичане на срока за изтегляне. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредба № 6 от 03.08.2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма /обн. ДВ, бр. 67 от 18.08.2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 53 от 01.07.2025 г., в сила от 01.07.2025г., приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по т. 6 от протокол № 25 от 03.08.2017 г./, гражданите и организациите достъпват електронните изявления и електронните документи на органите на съдебната власт на електронен адрес, позволяващ автоматизираното изпращане на електронни съобщения съгласно общоприет стандарт, като електронен адрес съгласно ал. 2 може да бъде: адрес на програмен интерфейс, одобрен по реда на чл. 360б, ал. 1 от Закона за съдебната власт; адрес в рамките на системата за сигурно електронно връчване по чл. 25; част от ЕПЕП. Съгласно чл. 35, ал. 1 от наредбата връчването на електронните изявления и електронните документи от органите на съдебната власт се извършва чрез изпращане на съобщение на адреса на електронна поща по чл. 32, ал. 5, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационните системи, обслужващи електронния адрес по чл. 34, ал. 1. По силата на ал. 2 на чл. 35 от Наредбата, изявленията и документите по ал. 1 се смятат за връчени с изтеглянето им от получателя след успешната му идентификация по реда на Закона за електронната идентификация или по друг ред, определен от пленума на Висшия съдебен съвет, а съгласно ал. 3 на въпросната разпоредба, когато получателят не е изтеглил документ по реда, описан в ал. 1, в срок пет работни дни от изпращане на съобщението по ал. 1, документът се връчва по ред, определен с приложимия процесуален закон. Следователно, за да бъде редовно връчен документ по ЕПЕП следва същият да бъде наличен като електронен, за да бъде изтеглен от получателя. Съгласно Наредба № 5 от 1 юни 2017 г. за организацията, реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на електронните доказателства и доказателствени средства по делата, както и вътрешният оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация (приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по Протокол № 17 от 01.06.2017г., обн., ДВ, бр. 47 от 13.06.2017 г., в сила от 13.06.2017 г.) и конкретно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от същата, електронните документи, удостоверяващи процесуалните действия на орган на съдебната власт, се създават чрез специализирани електронни формуляри. В чл. 35 от горепосочената Наредба е предвидено, че етапите и същността на обработката на електронния документ се описват чрез задачата, по която е създаден документът, а съгласно ал. 1 на чл. 36 от Наредбата, като задачи в информационната система се описват: 1. всички разпореждания на съдия, постановени в открити, закрити и разпоредителни заседания; 2. всички резолюции, направени от съдии по делата и от лица с ръководни функции в орган на съдебната власт извън делата. В конкретния случай видно от справки в ЕИСС и ЕПЕП, както и от приложените с частната жалба документи, за разпореждането от 21.10.2025г. на съдията –докладчик не е създадена задача и същото не е налично като електронен документ. При изпращането на съобщението до процесуалния представител на касаторката от 23.10.2025г. чрез ЕПЕП като акт е описано определение № 2837 /със закрито заседание 27.05.2025г./, а не процесното разпореждане. Вярно е, че съдържанието на същото е отразено като забележка в съобщението с № 202580011932, но самото разпореждане от 21.10.2025г. липсва като електронен документ и не е налично за изтегляне чрез ЕПЕП. Следователно не би могло да се счита за надлежно връчено съгласно изискванията на ГПК и чл. 35 от Наредба № 6 от 03.08.2017 г., тъй като няма как същото да бъде изтеглено като електронен документ, защото не е създадена задача за подписването му като такъв и като прикачен файл фигурира в съобщението определението под № 2837 / за допускане на касационно обжалване/, а не процесното разпореждане. С оглед горното доводите на частната жалбоподателка, че разпореждането не й е надлежно връчено чрез ЕПЕП се явяват основателни и това обуславя отмяна на определението за прекратяване на производството и връщане на делото на състава на ВКС, като се предприемат действия по надлежно съобщаване на указанията по разпореждането от 21.10.2025г. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,
Цитирани разпоредби
13- чл. 35
- чл. 34, ал. 1
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК
- чл. 41 ГПК
- чл. 25
- чл. 286, ал. 1, т. 2
- чл. 32, ал. 5
- чл. 33, ал. 1
- чл. 35, ал. 1
- чл. 36
- чл. 360, ал. 1
- чл. 38, ал. 2