Определение № 10069 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8940/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на адв. М. В. Мавров, пълномощник на М. Е. А. от гр. Стара Загора срещу определение № 2685 от 26.06.2025г., постановено по адм. дело № 237/2025г. на Административен съд –Стара Загора, с което на основание чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК е отхвърлено искането му за изменение на постановеното решение № 2329 от 09.06.2025г. по делото в частта му за разноските. В частната жалба се твърди, че изводите на съда за това, че делото не разкрива правна и фактическа сложност обосноваваща претендираното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /променено заглавие от ДВ бр. 14/2025 г./ в минимален размер са неправилни, постановени в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навежда съображения, че съдът не преценява правилно и не взема предвид всички компоненти, разкриващи фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че минимумът на адвокатските възнаграждения, заложен в Наредба № 1 следва да служи за ориентир при прилагане на обсъденото от административния съд решение на СЕС по дело С-438/22г. Иска определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което „Креди Йес“ ООД да бъде осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество Мавров сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на М. Е. А. безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът-„Креди Йес“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Хасково, чрез юрк. Костадинова оспорва частната жалба като неоснователна в представен по делото писмен отговор. Претендирани са разноски. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира частната жалба за процесуално допустима, подадена в срок и от страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е основателна. С решение № 2329 от 09.06.2025г., постановено по адм. д. № 237/2025г. по описа на Старозагорският административен съд отменя по жалба на М. Е. А. отказа на „Креди Йес“ ООД в качеството му на администратор на лични данни да предостави на жалбоподателя копия на всички носители на личните му данни, обработвани от дружеството и „Креди Йес“ ООД е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество Мавров, представлявано от адв. М. В. Мавров сумата от 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. С молба по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК адв. Мавров като пълномощник на М. А. иска изменение на решението в частта на разноските. В молбата се твърди, че необосновано и неправилно съдът приема възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като присъжда 300 лв. Молителят посочва, че възнаграждението е поискано на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и е следвало да бъде присъдено в нормативно предвидения минимален размер от 900 лв. За да постанови оспореното определение № 2685/26.06.2025г. по адм. д. № 237/2025г. административният съд приема, че минималният размер, предвиден за конкретния вид дела е 900 лв. съгласно чл. 8, ал. 3, т. 10 от Наредба № 1, но посочва, че този размер не обвързва съда при преценката и определянето на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, като се позовава на тълкуването, дадено в цитираното по-горе решение на СЕС и на ниската степен според съда на фактическата и правна сложност на делото. Поради това съдът достига до извод за липса на предпоставки за изменение на решението в частта на разноските, като изтъква че в проведеното производство ответникът прави и възражение за прекомерност. В заключение отхвърля искането за изменение на решението в частта за разноските. Оспореното определение № 2685 от 26.06.2025 г. е неправилно. В производството пред първата инстанция е претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер определен от съда на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съобразно посочената разпоредба при осъществено представителство по този ред на адвоката се дължи адвокатско възнаграждение съобразно наредба № 1 от 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /променено заглавие от ДВ бр. 14/2025 г./. Законовата разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА въвежда изискване за присъждане на възнаграждението съобразно минималните размери по наредба № 1 от 2004 г., което не е спазено от съда по съображения, че делото не разкрива фактическа и правна сложност и с оглед задължителното тълкуване, дадено в решението на СЕС размерите на адвокатските възнаграждения, установени в наредбата не могат да представляват база за определяне на възнаграждението в случая и определя възнаграждение под минимума от 900 лв. Необосновано и в противоречие с развилото се пред административния съд производство по оспорване на отказа на „Креди Йес“ ООД да предостави обработвани от дружеството лични данни на частния жалбоподател съдът приема наличие на предпоставките за значителното намаляване под установения в Наредба № 1 минимум на поисканото при условията на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение. На първо място, в разглеждания казус е налице процесуална активност на процесуалния представител на жалбоподателя, изразена в изготвяне на жалба срещу индивидуален административен акт, на молба за изпълнение на указания на съда, както и на допълнително становище във връзка с жалбата. На следващо място, неправилно при преценката на размера на претендираното възнаграждение първоинстанционният съд пренебрегва фактическата и правна сложност на делото, без да вземе предвид спецификата на обществените отношения, свързани със защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни, регламентирани както в националното законодателство, така и в правото на Европейския съюз, включително съдебната практика по направените преюдициални запитвания по тези въпроси от национални съдилища до Съда на Европейския съюз. По тези съображения настоящият касационен състав намира за неправилни и в противоречи с материалния закон и цитираното по-горе решение на СЕС изводи на административния съд за наличие на предпоставки за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение от адв. Мавров под нормативно установения минимум. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което „ Креди Йес“ ООД бъде осъдено да заплати на адвокат М. В. Мавров сумата от 600 лв. (шестстотин) лева, представляваща разликата от 300 лв., присъдена с решение № 2329 от 09.06.2025г., постановено по дело № 237/2025г. на Административен съд –Стара Загора, до 900 лв., минимално предвидения размер по чл. 8, ал. 3, т. 10 от Наредба № 1. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,