Определение № 21 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2942/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. К. срещу решение № 2856/07.05.2020г. по в. гр. дело № 4947/2018г. на СГС, ГО, ІІ –ри брачен въззивен състав в частта му, с която е определен режима на лични отношения на бащата Б. Г., гражданин на Република Турция, с непълнолетната му дъщеря М. Б. Г., на основание чл. 59, ал. 2 СК, както следва: всяка първа и/или трета седмица от месеца, но не по-малко от един път месечно за два поредни дни, с преспиване, за времето от 18ч. в петък до 18ч. в неделя; през лятната ваканция за 30 дни, извън времето, през което майката е в платен годишен отпуск, осъществявани в тридесет последователни дни, с преспиване или на три пъти за по десет дни, с преспиване; за официалните празници в България – всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18ч. на 23.12. до 18ч. на 26.12., а през нечетна година за Новогодишните празници, считано от 18ч. на 30. 12. до 18ч. на 01.01. на следващата четна година, както и за Великденските празници на всяка нечетна календарна година, от 10 ч. на Разпети петък до 18ч. на Светлия понеделник; ежегодно – за рождения ден на бащата от 10ч. на 04.09. до 10ч. на 06.09., с преспиване. Касаторката Е. Б. К. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето М., при който той да има право да вижда детето на територията на [населено място], Република България, като го взима от 09ч. до 19ч. всяка първа и/или трета събота и неделя от месеца, без приспиване. Поддържа, че въззивният съд не е определил в диспозитива на решението си мястото на упражняване на определения режим на лични отношения между бащата и детето, чието обичайно местопребиваване е на територията на две различни държави – Република България и Република Турция, както това е сторено в диспозитива на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - Б. Г. подава отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за нейната неоснователност. Настоящият съдебен състав на ВКС, в изпълнение на правомощията си по чл. 247 ГПК намира следното: В мотивите на въззивното решение досежно определения режим на лични отношения между бащата и непълнолетното дете М. се съдържат подробни правни аргументи за наложителността личните отношения да се осъществяват на територията на Република България, каквото е и желанието на детето. Изложени са и съображения за приложението на защитните мерки на чл. 59, ал. 8 СК с оглед обичайното местоживеене на родител и дете на територията на две различни държави и с оглед защита на висшия интерес на детето. В диспозитива на въззивното решение обаче при постановената отмяна на първоинстанционното решение досежно определения режим на лични отношения между детето и бащата и при определяне на новия по-разширен режим на лични отношения, СГС не е посочил изрично мястото, на което следва да се осъществява този режим, а именно - на територията на Република България. Последното недвусмислено произтича от мотивите на атакуваното въззивно решение. Поради това е формирано несъответствие между действителната воля на решаващия съд и обективирането й в диспозитива на решението досежно режима на лични отношения между баща и дете, съставляващо очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. Касационна жалба с вх. № 58075 от 23.06.2020г. в горепосочената й част следва да бъде разгледана като молба с правно основание чл. 247 ГПК. Компетентен да отстрани констатираната очевидна фактическа грешка е СГС, ГО, ІІ –ри брачен въззивен състав, на който делото следва да бъде върнато с горепосочените задължителни указания. След произнасянето на въззивния съд по констатираната очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК, делото следва да бъде изпратено на настоящия състав на ВКС за произнасяне по подадената касационна жалба в останалата й част. На основание изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС,