Определение № 1487 от 19.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2784/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частни жалби на ищеца Земеделска кооперация “БИРИМИРЦИ” (в ликвидация), ЕИК[ЕИК], против определение № 128/29.02.2024 г. по в.т.д. № 605/2023 г. по описа на Апелативен съд – София и постановеното по реда на чл. 247 ГПК определение № 435/ 02.07.2024 г. по същото дело. С определението от 29.02.2024 г. е изменено въззивното решение № 35/16.01.2024 г. в частта за разноските, като са намалени присъдените в тежест на ответниците такива за въззивната инстанция от 5 281,18 лева на 221,81 лева и за първата инстанция на 1,60 лева, съразмерно с уважената част от исковете, увеличени са присъдените в полза на ответника М. В. Д. разноски за първоинстанционното производство от 399,92 лева на 3 999,20 лева. С определението от 02.07.2024 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебния акт по чл. 248 ГПК, като кооперацията е осъдена да заплати на М. В. Д. разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция от 4 171,13 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете. От частния жалбоподател са въведени оплаквания за неправилност на обжалваните определения. Излагат се доводи, че в процесната спогодба от 27.03.2020 г. е уговорено пропорционално погасяване на задължения на кооперацията към “Сортови семена и растителна защита” ЕООД с платената сума, от което следва, че поддържаната пред въззивната инстанция претенция е изцяло основателна и се дължат направените от ищеца разноски във въззивното производство в пълен размер. Сочи се, че дори да се приеме за основателна молбата на М. Д., то същият е могъл да иска изменение на решението по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК само за присъдените в негова тежест разноски от 660,15 лева, а не за останалите ответници. Изтъква се, че тези съображения са релевирани в подадения от ответника отговор на молбата, но не са разгледани от апелативния съд. Претендира се да бъдат отменени обжалваните определения и да бъде отхвърлено искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника Д., евентуално да се измени въззивното решение само в частта за присъдените в негова тежест разноски. Доколкото настоящото производство е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по чл. 274, ал. 3 ГПК, не се обсъжда представеното от страната изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът М. В. Д. е подал отговор на частната жалба против определението от 29.02.2024 г., в който оспорва същата като неоснователна. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК становище от останалите ответници не е изразено. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Всяка от частните жалби е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. С решение № 35/16.01.2024 г. по в.т.д. № 605/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, след частична отмяна на решението на първата инстанция, са уважени частично исковете с правно основание чл. 24, ал. 1 ЗК и съответно чл. 28а ЗК, предявени от ищеца ЗК “БИРИМИРЦИ” (в ликвидация) против ответниците – М. В. Д., И. Т. П., Н. В. Д., Х. П. С., В. И. Петрова, Д. С. М., И. Л. Г. и И. А. Г., като в полза на ищеца са присъдени по съразмерност разноски за въззивната инстанция от общо 5 281,18 лева и за първата инстанция 1,60 лева, а в полза на ответника М. Д. разноски за първата инстанция от 399,92 лева. Сезиран с молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от ответника М. Д., в обжалваното определение от 29.02.2024 г. апелативният съд е приел, че при частично уважени искове от общо 1 949,23 лева (1 659,31 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, и 289,92 лева - обезщетение за забава) или 4,2 % от обжалваемия интерес от 46 331,78 лева, на жалбоподателя е дължимо възстановяване на разноски, равняващи се на 4,2% от претендираните такива в общ размер на 5 281,18 лева, т.е. 221,81 лева. Посочил е, че с оглед изхода на спора въззиваемият М. Д. има право на възстановяване на направените разходи. Разгледал е заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираното от него адвокатско възнаграждение от 4 354 лева и е намерил, че хонорарът е с 2 лева по-малък от минималния, предвиден в чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, поради което не е прекомерен. Съразмерно с отхвърлената част от исковете – от 95,8 %, на въззиваемия Д. са присъдени разноски за въззивната инстанция от 4 171,13 лева. Като е взел предвид, че отхвърлената част от първоначално заявените искове с цена от 95 739,86 лева е 99,98 %, е изчислил, че на ответника М. Д. следва да бъдат присъдени разноски за първата инстанция от 3 999,20 лева (от претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева). По тези мотиви апелативният съд е изменил решението си в частта за разноските, като е осъдил ответниците М. В. Д., И. Т. П., Н. В. Д., Х. П. С., В. И. Петрова, Д. С. М., И. Л. Г. и И. А. Г., да заплатят солидарно на ЗК “БИРИМИРЦИ” (л.) сумата от общо 221,81 лева - разноски за въззивната инстанция, вместо сумата 5 281,18 лева, и 1,60 лева за първата инстанция, съразмерно с уважената част от исковете; осъдил е кооперацията да заплати на М. Д. сумата 3 999,20 лева - разноски за първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете, вместо сумата 399,92 лева. С определението от 02.07.2024 г. апелативният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 29.02.2024 г., като е осъдил кооперацията да заплати на М. В. Д. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция от 4 171,13 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Настоящият съдебен състав намира, че разглежданите частни жалби са частично основателни. В случая апелативният съд е сезиран с подадено от М. Д. в законоустановения срок искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, което се явява допустимо. Основателни са доводите на частния жалбоподател, че след като молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските е депозирана само от този ответник, то е недопустимо произнасянето на апелативния съд относно присъдените разноски в тежест на останалите ответници – И. Т. П., Н. В. Д., Х. П. С., В. И. Петрова, Д. С. М., И. Л. Г. и И. А. Г.. При липса на надлежно сезиране на съда от останалите ответници, не е налице изискуема от закона процесуална предпоставка за преразглеждане от решаващия състав на отговорността им за разноските по делото. Поради нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса по чл. 6, ал. 2 ГПК, е недопустимо и подлежи на обезсилване обжалваното определение от 29.02.2024 г. в частта, с която по отношение на тези ответници са намалени присъдените в полза на кооперацията разноски за въззивната инстанция от 5 281,18 лева на 221,81 лева и за първата инстанция на 1,60 лева. Не могат да бъдат споделени аргументите в частната жалба, че поддържаната пред въззивната инстанция претенция на кооперацията е изцяло уважена с оглед уговорка в процесната спогодба от 27.03.2020 г. за пропорционално погасяване на задължения към “Сортови семена и растителна защита” ЕООД. Такъв извод не е направен от апелативния съд. В производството по чл. 248 ГПК не може да се променя изхода на делото, а формираната вече воля на решаващия състав намира израз при определяне отговорността за разноските на страните. В случая от кооперацията са претендирани разноски за въззивното производство в размер на 5 281,18 лева, като съразмерно с уважената част от исковете същите правилно са намалени от апелативния съд на 221,81 лева по отношение на М. Д., подал молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Ответникът М. Д. е искал възстановяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция от 4 000 лева и за въззивната – 4 356,54 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 3 918,80 лева, а за горницата над тази сума до присъдените 3 999,20 лева искането подлежи на отхвърляне. В хода на въззивното производство кооперацията е направила възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендирания от ответника Д. адвокатски хонорар. Като съобразява фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката на страната действия– депозиране на отговор на въззивна жалба, участие в две съдебни заседания, събиране на писмени доказателства, както и че Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 36 ЗА, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, адвокатското възнаграждение на ответника за втората инстанция следва да бъде намалено на 1 800 лева. Предвид това и съобразно с отхвърлената част от исковете, на същия се присъждат разноски от 1 724,22 лева, а за горницата над тази сума до присъдените 4 171,13 лева искането е неоснователно. По тези съображения обжалваното определение от 29.02.2024 г., поправено с определението от 02.07.2024 г., следва да бъде частично обезсилено, отменено и потвърдено. Разноски на страните по частна жалба, насочена против съдебния акт по чл. 248 ГПК, не са дължими. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,