Определение № 13893 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. В. С. от гр. София, чрез процесуален представител адв.А.Стефанов, против определение № 6491 от 18.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1169/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив /АС-Пловдив/, с което е оставена без разглеждане исковата молба, подадена от Л. С. Т., чрез особения представител С. Т., с която са предявени искове срещу Областната администрация-Пловдив, както следва: 1. иск за заплащане на обезщетение в размер на 7 295 203, 240 лева за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, причинени от нищожната заповед № 2406/05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив, както и от негови незаконосъобразни действия и бездействия - писмен отказ, обективиран в писмо с изх. № АСД-03-48/2012 г. от 18.04.2013 г. на областния управител на област Пловдив по подадената от Б. Т. молба за споразумение по адм. дело № 217/2013г. по описа на Административния съд-Пловдив, както и последващи мълчаливи и изрични откази за сключване на споразумение по делото; писмен отказ на областния управител на област Пловдив, обективиран в писмо с изх. № АСД-03-48/10.01.2013 г. във връзка с молба вх. № АСД-03-48/30.08.2012 г.; неиздаване на компенсаторни записи в 14-дневен срок, считано от датата на решение № 6811 от 21.05.2014 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението по адм. дело № 217 от 2013 г. на Административния съд-Пловдив в частта, в която е прогласена нищожността на заповед № 2406/05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив, а именно до 05.06.2014 г.; 2. иск за сумата 1 397 240.10 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за периода 21.05.2013 г.- 08.04.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че съдът не е съобразил, че правата, предявени с исковата молба на 08.04.2015 г. от името на Л.Т., починала на 25.01.1997 г., са възникнали и изискуеми като права, наследени от нейния законен наследник – К. В. С.. Посочва, че в случая следва да се приеме, че са предявени негови права, а не права на вече несъществуващ правен субект, изразява воля да продължи делото и потвърждава всички процесуални действия на всички процесуални представители, извършени от негово име по делото – от депозирането на исковата молба до настоящия момент. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е дал възможност на К.С. да потвърди всички процесуални действия, извършени от негово име, без представителна власт, сред които и действията на назначения на Л.Т. по гр.д.№ 22735/2012 г. по описа на СРС особен представител - предявил иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за защита на правата й. Счита, че искът е допустим, тъй като с него се търси защита от името на правоимащо лице и е предявен от негово име от назначен от съда, по реда на чл. 29, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 8 от Закона за лицата и семейството, особен представител. Иска да бъде отменено оспореното определение и делото да се върне на АС-Пловдив с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Областна администрация на област Пловдив, чрез процесуалния си представител Е.Дочкова, оспорва частната жалба, излага подробни съображения за правилност на оспореното определение и иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение АС-Пловдив, в изпълнение на Решение № 6498 от 28.05.2024г. на Върховен административен съд, Петчленен състав, Първа колегия, постановено по адм. дело № 4193/2023 г. и новооткритото обстоятелство, че Л. С. Т. е починала на 25.01.1997 г. в гр.Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ, предвид представените удостоверение за смърт от 24.03.2023г., рег. № 108-1997-003905, издадено от отдел Гражданска регистрация, Дирекция на здравето на окръг Колумбия, САЩ и Акт за смърт на Л. С. Т. № 0294 от 16.07.2023 г. на длъжностно лице на район Средец при Столична община, е приел иска за недопустим. Посочил е, че смъртта на лицето, преди подаване на исковата молба / 08.04.2015 г./, е сложила край на процесуалната му правоспособност - призната от закона възможност на едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения като страна и която е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск в полза на определено лице. При липса на правосубектност на страната, поради настъпилата смърт, липсва и процесуална правоспособност, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложим във връзка с препращащата норма на чл. 144 от АПК, процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. В заключение е преценил, че единственото възможно и правилно развитие на съдебното производство, при установена смърт на ищеца, настъпила преди подаване на иска, е прекратяването на съдебното производство и постановил оспореното определение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че настъпилата смърт на Л. С. Т. е сложила край на процесуалната й правоспособност – призната от закона възможност на едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност и след като правоспособността по материалното право не е налице, отпада и процесуалната правоспособност /чл.27, ал.1 ГПК/. Липсата на процесуална правоспособност на ищеца Л.Т., поради настъпилата й смърт, преди подаване на иска, води до недопустимост на същия. Настъпилата смърт преди предявяване на иска обуславя и невъзможността процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК /субсидиарно приложим, съгласно чл.144 АПК/ в лицето на правоприемниците на починалото лице, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процес, при наличието на вече учредено валидно процесуално правоотношение. След като процесуалното правоотношение не е възникнало, то не може и да бъде продължено при условията на чл. 227 от ГПК. В тази връзка несъстоятелно се явява твърдението на частния жалбоподател, че правата, предявени с исковата молба на 08.04.2015 г. от името на Л.Т., починала на 25.01.1997 г., са възникнали и изискуеми като права, наследени от нейния законен наследник – К. В. С.. Не може да се сподели и тезата на частния жалбоподател, че с предявения иск се защитават права на Л.Т., чрез назначения й по реда на чл. 8 от Закона за лицата и семейството /ЗЛС/, със съдебно определение от 07.12.2012 г. по дело № 22735/2012 г. на СРС, особен представител [населено място]. След като Л.Т. е починала на 25.01.2997 г., назначаването на особен представител по реда на чл.8 от ЗЛС се явява без основание. В тази връзка несъстоятелни са и твърденията за приложение на правните институти на „водене на чужда работа без пълномощие“ /чл.60 ЗЗД/ и „договорно представителство“. По изложените съображения, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,