Решение № 3602 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД, със седалище и адрес на управление: област София, община Елин Пелин, с. Равно поле, ул. „3-ти март“ №1 срещу Решение № 1273 от 16.10.2025 г. на Административен съд – София - област (АССО) по административно дело № 923/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед № 6235 от 11.07.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД е забранено при упражняване на дейността му, да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно да предоставя на потребителите невярна информация относно наличието на промоция за продуктите чрез етикети за намаление от 20%, създаващи основателно очакване у потребителите, че посочената намалена цена ще бъде начислена при заплащане. Касационният жалбоподател – „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът формално е пренесъл в мотивите на съдебното решение съдържанието на обжалвания административен акт, като в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не е обсъдил всички представени по делото доказателства и възраженията на жалбоподателя. Твърди, че намалението се отнася до отделни бройки продукти с изтичащ срок на годност, поради което технически не е възможно то да се прилага автоматично при маркиране на всички стоки от съответния вид. В тази връзка търговецът поставя върху намалените продукти специален цветен етикет със собствен баркод, чрез сканирането на който на касата се отчита намалената цена. Сочи, че в случая не е налице предоставяне на невярна информация относно цената на артикула, тъй като намалението от 20 % действително се прилага при сканиране на обозначения върху продукта баркод. Според касатора спорът се отнася единствено до техническия механизъм за прилагане на намалението, който е обусловен от обстоятелството, че намалението касае само отделни бройки от продукта, а не всички стоки от съответния вид. Поддържа, че съдът не е извършил необходимия анализ относно въздействието на разглежданата практика върху т.нар. „среден потребител“. Според него при наличието на ясно видим специален етикет със самостоятелен баркод средният потребител би могъл да разбере механизма за получаване на намалението и не би бил въведен в заблуждение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – председателят на Комисията за защита на потребителите изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на размера на разноските, претендирани от насрещната страна за адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото. Ответникът се представлява от юрк. Ангелова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: Административното производство пред КЗП е започнало във връзка със Сигнал, постъпил от потребител, вх. № П-03-520 от 09.06.2025 г., за това че в магазин на веригата в гр. Пловдив бул.“Източен“ № 33, стопанисван от „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД е закупен артикул „немска шунка“, която е намалена, чрез обозначение на рафта с промоционална продажна цена от 7,14 лв., но на касата за самообслужване е таксуван на цена от 8,93 лв. Във връзка със сигнала е извършена проверка на място в търговския обект, за което е съставен Констативен протокол (КП) № К-2709167 от 20.04.2025 г., в който са обективирани обстоятелствата по извършената проверка. В хода на проверката е установено, че артикулът „немска шунка“ с цена от 31,89 лв. бил обозначен като индивидуално намален с 20%, поради изтичащ срок на годност, чрез стикер със собствен баркод. Установено било, че намалението не се прилагало автоматично, а само ако потребителят сам сканира баркода от стикера, в противен случай системата отчитала редовната цена на стоката. Контролните органи са направили извод, че обективният външен вид на продукта „немска шунка“, с продажна цена от 31,89 лв., със стикер за намаление от 20% на видно място, създава основателно очакване у потребителя, че посочената отстъпка ще бъде начислена при заплащане на артикула. В случая е установено, че липсва ясно и видимо предупреждение или инструкция, че е необходимо сканиране на допълнителен баркод, за да се приложи намалението. Прието е, че този начин на представяне на цената бил в състояние да въведе потребителя в заблуждение относно действителната цена на стоката. Констативният протокол е връчен на представител на „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД, управител на магазинa. С Писмо, изх. № П-03-520 от 09.06.2025 г. на търговеца е предоставена възможност да изрази писмено становище по жалбата на потребителя, в която се твърди, че при закупен артикул „немска шунка“ и маркиране на стоката на касата на самообслужване не е било отчетено намалението на артикула. От страна на търговеца, с Писмо, вх. № П-03-520/04.07.2025 г., са представени писмени възражения по повод констатациите на КЗП обективирани в съставения КП № К- 2709167 от 20.04.2025 г. Изготвена е Докладна записка № П-03-520/07.07.2025 г. от главния директор на дирекция "Контрол на пазара" до КЗП, в която е направен извод, че е налице използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика от страна на дружеството. След запознаване с представените документи и констатациите от проверката, в обект находящ се в гр. Пловдив, бул. "Източен" № 33, стопанисван от "Лидл България ЕООД енд Ко" КД, в проведено заседание на 11.07.2025 г., КЗП е взела решение, отразено в Протокол № 35, т. 2, че с описаните по-горе действия, а именно, че търговецът представя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганата стока (немска шунка) чрез етикета на стоката, „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД е осъществило състава на заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. Прието е, че по този начин търговецът предоставя невярна информация, която би могла да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази нелоялна търговска практика, а именно, че търговецът предлага стока с етикет, съдържащ информация за невярна цена. Със Заповед, № 6235 от 11.07.2025 г. на председателя на КЗП, въз основа на взетото решение на заседанието на КЗП, на „Лидл България ЕООД енд Ко" КД, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, изразяваща се в предоставяне на потребителите невярна информация относно наличието на промоция за продуктите чрез етикет на намалението от 20 % създаващи основателно очакване у потребителите, че посочената намалена цена ще бъде изчислена при заплащане. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването й и е без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП, първоинстанционният съд намира, че фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика изисква да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: осъществяването на търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; тази търговска практика да съдържа заблуждаваща, невярна информация и следователно подвеждаща; да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установява, че не е спорен фактът, че при извършената на 20.04.2025 г. проверка в магазин на веригата в гр. Пловдив бул.“Източен“ № 33 се установява, че артикулът („немска шунка“) бил индивидуално намален с 20%, поради изтичащ срок на годност, обозначен чрез стикер със собствен баркод. Не е спорно и обстоятелството, че намалението не се прилагало автоматично, а само ако потребителят сам сканира баркода от стикера, в противен случай системата отчитала редовната цена на стоката. Установено е, че потребителят сканирал баркода на стоката на каса на самообслужване, като вместо намалената и посочена на етикета цена от 7,14 лв., стоката била таксувана с редовна цена от 8,93 лв. По този начин е констатирана разлика в действителната продажна цена на артикула и цената на етикета, поставен на рафта пред стоката. При тези установявания в разминаването на обявената намалена цена и цената отразена във фискалния бон съдебният състав на АССГ приема, че първата част от фактическия състав на установеното нарушение е налице. Първоинстанционният съд намира, че несъответствието между обявената и действителна цена на стоката изпълнява и втората част от фактическия състав на нарушението, тъй като действително е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Цената е една от основните характеристики на стоката и посочените намаления на продуктите със сигурност са в състояние да мотивират решението на средния потребител за закупуването им. Съдебният състав на АССГ е приел за неоснователно възражението на търговеца, че потребителят не е сканирал баркода от стикера за намалението, поради което и системата отчела редовната му цена. Предвид това съдът обосновава извод, че с тези действия търговецът „Лидл България ЕООД енд Ко" КД е упражнил нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП във вр. чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Правното основание, на което е издадена оспорената заповед е чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП оправомощава председателя на КЗП да издаде заповед, с която да забрани прилагането на търговска практика. Предпоставката, при която това правомощие може да бъде упражнено, е наличието на решение на Комисията, което установява, че дадена търговска практика е нелоялна. В случая, заповедта е издадена след като Комисията е установила, че касаторът прилага нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП съдържа обща забрана на нелоялните търговски практики, а тази на чл.68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя заблуждаващата търговска практика като нелоялна. Това означава, че ако процесната търговска практика е заблуждаваща, тя е нелоялна и следва да бъде забранена. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. С процесната заповед органът е забранил на „Лидл България ЕООД енд Ко" КД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да предоставя на потребителите невярна информация относно наличието на промоция за продуктите („немска шунка“) чрез етикети за намаление от 20%, създаващи основателно очакване у потребителите, че посочената намалена цена ще бъде начислена при заплащане, в обект магазина в гр. Пловдив, бул.“Източен“ № 33. При преглед на приложимата нормативна уредба следва да се направи извод, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В конкретния случай е налице търговска практика свързана с предлагането на стока. Установява се и предоставянето на невярна информация, която е и подвеждаща относно реалната цена на тази стока. Предоставянето на невярната информация за цената на стоката е свързано с вземането на конкретно търговско решение представлява съществен фактор върху вземането на търговско решение от страна на средния потребител. В случая се установяват и трите кумулативни елемента на процесната търговска практика. Неоснователни са възраженията на касатора, че по отношение на продукта в намаление е налице обозначаване върху него чрез цветен стикер, който съдържа собствен баркод, чрез сканиране на който се отчита намалението. От една страна това обозначаване е върху самия продукт, който едва ли ще бъде забелязан от потребителя, а от друга цената обявена от търговеца е означена на рафта пред разфасовките върху етикет, в съответствие с чл. 15, ал. 1 ЗЗП, поставен от търговеца и именно това е цената, на която в случая е следвало да бъдат продадени процесните стоки. В случая няма данни, никъде да е изрично описано, че потребителят следва да сканира специален баркод, за да получи намалението, предвид което обозначението за намаление от 20 % категорично би въздействало върху търговското решение на средния потребител да закупи конкретния продукт, без да има представа, че за де се възползва от намалението следва да извърши допълнителни действия, които обикновено не биха били нужни. С оглед всичко изложено, първоинстанционният съд и органът пълно и точно са установили фактите от значение за случая и въз основа на тях са направили правилен извод за осъществена от касатора заблуждаваща нелоялна търговска практика, която законосъобразно е забранена с обжалваната заповед. Изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. Това прави правилен и извода му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, в полза на КЗП – юридическото лице, към чиято структура е органът, постановил оспорения административен акт, следва да се присъди сумата от 102,25 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение