Решение № 3590 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10495/2010 г.

Решение № 3590 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10495/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 32 от ЗА и чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Образувано е по касационна жалба на "Ем Джей Пак" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София 1592, ж. к."Дружба" 1, бл. 101, вх. Б, ет. 6, ап. 34, представлявано от Джозеф Джабра, прокурист, срещу решение от 25.03.2010 г., постановено по адм. д. № 4138 по описа на Софийски градски съд Административно отделение, III Б състав за 2003 г. В касационната жалба се релевират доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията за необоснованост се свеждат до твърдение за необоснован фактически извод и оплакване, че съдът неправилно приел противоречие на оспореното решение на Столичен общинския съвет с разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗОбС във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 2, чл. 7, ал. 2 от ЗОбС и чл. 15, ал. 3 от ЗУТ. Счита, че няма законова пречка за разпореждане с процесния имот. Моли отменяването му и решаване на спора по същество с отклоняване на оспорването на областния управител. Претендират се и разноски. Ответната страна - областен управител на област София, чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството по чл. 145 от АПК във вр. с чл. 32 от ЗА е образувано по оспорване законосъобразността на решение № 96, взето по протокол № 60/13.10.2003 г. на Столичен общински съвет. С това решение Столичният общински съвет, на основание чл. 35, ал. 1 от ЗОбС, чл. 42, ал. 1, т. 1, чл. 47 и чл. 58а от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е взел решение да се сключи договор за продажба с "Ем Джей Пак" ООД на общински недвижим имот, находящ се в гр. София, район "Сердика" реална част с площ от 1 459 кв. м, представляващ улица от № т. 9 до 0.9а, като е възложено на кмета на Столична община да сключи предварителен договор за продажба, на основание чл. 15, ал. 5 от ЗУТ, а след влизане в сила на ИПРЗ и окончателен договор за продажба. С обжалваното решение съдът по оспорване на областния управител на Софийска област е отменил решение на Общинския съвет, като незаконосъобразно. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорваното решение на Столичния общински съвет е взето в противоречие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, ЗОбС в редакцията на текста към датата на вземане на решението - 13.10.2003 г. Установената по делото фактическа обстановка не е спорна. Няма спор относно статута на имота, който представлява публична общинска собственост. Първоинстанционният съд правилно е приел, че атакувания акт - решение № 96, взето по протокол № 60/13.10.2003 г. на Столичен общински съвет, с което е дадено съгласие за продажба на имот - публична общинска собственост, е незаконосъобразен административен акт. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОбС в редакцията на текста към датата на издаване на решението на СОС е императивна и изключва възможността общинският съвет да продава имот-публична общинска собственост. Визираните в решението на общинския съвет правни норми от ЗОбС /чл. 35, ал. 1/ и от Наредбата /чл. 42, ал. 1, т. 1/ касаят имоти, частна общинска собственост, докато обект на решението за сключване на договор за продажба е улица, която е публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗОбС, защото е обект, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности. Както бе посочено по-горе съгласно чл. 7, ал. 2 ЗОбС имотите и вещите, публична общинска собственост не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, както и да се включват в имуществото на търговските дружества. Следователно, по отношение на тези имоти столичен общински съвет не може да се разпорежда с решения по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Без значение е обстоятелството, че улицата не е реализирана на място. Неоснователен е и довода за недопустимост на производството защото настоящият случаят бил относим. към хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, в която актовете за изменението на плана за регулация издадени по искане на всички собственици на урегулираните поземлени имоти, не подлежали на обжалване. Процесното решение на столичен общински съвет има за предмет сключване на договор за продажба. Това е предмета на оспорване въведен в искането на областния управите, който е и предмета на правния спора, а не заповедта за одобряване плана за регулация, с която се променят границите между урегулирани поземлени имоти, издадена по реда на ал. 3, на чл. 15 от ЗУТ. Решението не е постановено при поддържаните в жалбата касационни доводи за нарушение на материалния и процесуален закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,