Решение № 5360 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3965/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Е. Г. в качеството си на предишен собственик и отчуждител на ЕТ „Карамел – С. Главинова“ /заличен търговец/ и "Социален дом Добревци" ЕООД, за отмяна на влязло в сила решение №6259 от 22.05.2024г., постановен по адм. дело №11452/2023г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е оставено в сила решение №70 от 23.06.2023г., постановено по адм. дело №236/2022г. по описа на Административен съд – Ловеч. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 4 АПК и в него се твърди, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено в противоречие с влязло в сила Решение № 1038/04.02.2022 г. по адм. дело № 4383/2021 г. на ВАС, Първо отделение, с което е отменено Решение № 214/12.11.2020 г. по адм. дело № 278/2020 г. на АС-Ловеч. Твърди се, че с решението, чиято отмяна се иска съдът се е произнесъл по въпрос, който е решен със сила на присъдено нещо във връзка оспорване на административни актове, издадени на основание една и съща проверка по реда на ЗПЗП, вследствие на която е установено връщане на сумата от 387 575.16 лв. във връзка с един и същ Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между едни и същи страни, но с Решение № 1038/04.02.2022 г. по адм. дело № 4883/2021 г. на ВАС, Първо отделение, административния акт се отменя поради това, че мониторинговия период е изтекъл, а с Решение № 6259/22.05.2024 г. по адм. дело № 11452/2023 г. на ВАС, Четвърто отделение, отново имайки предвид същия договор, същата проверка и същите нарушения, е прието, че решението на Административен съд – Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата е потвърдено. Предвид изложеното се иска отмяна на влязло в сила Решение № 6259/22.05.2024 г. по адм. дело № 11452/2023 г. на ВАС. Претендира присъждане на разноски. В открито съдебно заседание молителят се представлява от адвокат Велчев, който поддържа искането и претендира разноски по представен списък за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът по искането за отмяна – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника юрк. Б.Митев, в писмена молба по делото, взема становище за неоснователност на искането. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от страна по делото, за която съдебния акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 от АПК - тримесечен срок от влизане в сила на последното решение. По-късно постановено е решение № 6259/22.05.2024 г. по адм. дело № 11452/2023 г. на ВАС. Съгласно чл. 228 от АПК решението на касационната инстанция е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му -22.05.2024 г. Молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, е подадена на 22.08.2024 г., т. е. в последния ден на срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 от АПК. Искането за отмяна е неоснователно, поради следните съображения: В настоящото производство се иска отмяна на влязло в сила Решение № 6259/22.05.2024 г. по адм. дело № 11452/2023 г. на ВАС, Четвърто отделение, с което е оставено в сила решение №70 от 23.06.2023г. постановено по адм. дело №236/2022г. на Административен съд - Ловеч С противопоставеното Решение № 1038/04.02.2022 г. по адм. дело № 4383/2021 г. на ВАС, Първо отделение, е отменено решение №214 от 12.11.2020г. по адм. дело №278/2020 на Административен съд – Ловеч и вместо него е постановено Отменя по жалба на Ет „Карамел – С. Главинова“ Акт за установяване на публично държавно вземане №11/312/02701/3/01/04/01 с изх. №01-6500/8689 от 14.05.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, т. е. целта на разпоредбата е да препятства съществуването на два съдебни акта с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да е има противоречие, следва да има пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорния административен акт – съдържание, субекти, фактически и правни основания. В случая тези изисквания не са изпълнени. Видно е, че двете решения на АС – Ловеч, които са били предмет на касационна проверка са имали за предмет законосъобразността на два различни административни акта, постановени по различен ред и на различно правно основание – в единия случай, предмет на проверка за законосъобразност е бил Акт за установяване на публично държавно вземане №11/312/02701/3/01/04/01 с изх. №01-6500/8689 от 14.05.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, издаден по реда на ДОПК, а във другия случай - Решение № 11/312/02701/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция (РФК) изх. № 01-6500/8689#18/06.06.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по реда на ЗУЗЕСИФ. Предвид формулираното от страните искане, решенията на АС – Ловеч, спрямо които е осъществен касационен контрол нямат обективно тъждество, а само идентичност на страните. Предвид липсата на идентичност на предмета, по който са постановени противопоставените решения, не е налице основанието за отмяна, визирано в нормата на чл. 239, т. 4 от АПК, на което е предявено искането. Оплакванията, обективирани в искането за отмяна, свързани с твърденията, че мониторинговия период е изтекъл, което обстоятелство е взето предвид при постановяване на Решение № 1038/04.02.2022 г. по адм. дело № 4383/2021 г. на ВАС, Първо отделение и същото това обстоятелство е игнорирано от съда при постановяване на решението, чиято отмяна се иска са неотносими към предмета на настоящото производство по чл. 237 и сл. от АПК, тъй като противоречието в мотивите на един съдебен акт с друг, не е основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, а отмяната на влязло в сила решение е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение и искането като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, искането на ответника Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, като същото следва да бъде уважено в размер на 200 лева същото на основание същите на основание чл. 4 във вр. с чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България е превалутирано по правилата на закона и е в размер на 102.26 евро, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. С оглед на така изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия