Определение № 10871 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на „Ида трейдинг“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, [улица], против Определение № 3489 от 02.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3039/ 2025 г. на Върховния административен съд (ВАС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу Разпореждане № 1121/ 02.09.2025 г., постановено по КАНД № 291/ 2024г. по описа на Административен съд Монтана. Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Иска отмяна на определението и уважаване на искането за намаляване на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – директорът на РИОСВ-Монтана, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане частната жалба на „Ида Трейдинг“ ЕООД срещу Разпореждане № 1121/02.09.2024г., постановено по КАНД № 291/ 2024г. по описа на Административен съд – Монтана, с което искането на дружеството за изменение на Решение №1004 от 18.07.2024 г по КАНД№291/2024 г. на Административен съд Монтана в частта за разноските е отхвърлено. Тричленният състав е посочил, че Решение №1004 от 18.07.2024 г по КАНД№291/2024 г. на Административен съд Монтана е необжалваемо, поради което и постановеното Разпореждане № 1121/02.09.2024г., за разноските, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 228 АПК вр. с чл. 63д ЗАНН, не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Съгласно чл.248, ал.3 ГПК определението за изменение на съдебно решение в частта за разноските, подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. Когато съдебният акт е окончателен, определението за разноските е необжалваемо. В случая, предмет на обжалване е разпореждане с характер на определение, с което е отхвърлено искането за изменение в частта за разноските на решение, постановено в касационно производство по чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН. Съгласно чл. 223 АПК това решение е окончателно. Поради това и на основание чл.248, ал.3 ГПК определението за разноските също е необжалваемо. Обжалваемостта на определението за разноските се определя от реда за обжалване на съдебния акт, който се изменя/ допълва - чл.248, ал.3 във връзка с ал.1 ГПК, а не от фактическите основания за присъждане на разноските. С оглед на изложеното законосъобразно тричленният състав на ВАС е преценил, че частната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, като подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия,