Решение № 1850 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10968/2009 г.

Решение № 1850 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10968/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Антонов Пенев от гр. Пловдив срещу решение № 46/16.06.2006 г., постановено по адм. дело № 1367/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 26000240/21.06.2006 г. (допусната фактическа грешка от съда при изписването на РА - ДРА № 26000/21.06.2006 г.), издаден от инспектор приходи в ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 888/31.08.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив за определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г. в размер на 820,55 лв. и 552,36 лв. лихви; за 2001 г. - 3 074,90 лв. и лихви - 1 615,78 лв.; за 2002 г. - 2 614,80 лв. и лихви - 1 020,34 лв., за 2003 г. - 2 005,55 лв. и лихви 556,07 лв. и за 2004 г. 1 772,10 лв. и лихви 241,17 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че неправилно и органът по приходите и съдът са определили стойността на придобиване на леките автомобили, като не са спазени указанията на регионалния данъчен директор в решение № 1397/12.12.2005 г. Като стойност на придобиване на МПС е посочена стойността по митнически декларация, а не прикрепените към тях договори за покупко-продажби, съставени в чужбина и не са взети предвид включените разноски и такси, които се заплашат според действуващото в страната законодателство. Касаторът се оплаква също така, че неправилно от стойността на придобиване на МПС не е приспаднат върнатия ДДС при напускането на държавата, от която са закупени, както и не са изискани договорите за покупко-продажбата на автомобилите, които се съхраняват в Митница - Свиленград. Неправилно според касатора е прието от органа по приходите и от съда, че продажната цена е равна на стойността на придобиване, завишена със средната надценка за съответната календарна година, установено от данните, предоставени от лица, упражняващи подобна дейност. Неправилно според касатора съдът не е кредитирал тройната съдебно-счетоводната експертиза, както и неправилно е приложена разпоредбата на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се искат направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че с оглед неподадените от Пламен Пенев годишни данъчни декларации по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), като се има предвид, че за ревизирания период 2000 г. - 2004 г. е продавал леки автомобили, то правилно данъчните органи са определили данъчната основа и дължимия данък чрез съпоставка на получени приходи и извършени разходи по реда на чл. 122, ал. 2, т. 1 и 1 ДОПК. Съдът е отразил в съдебното си решение, че в ревизионният акт са съобразени и са спазени изискванията на чл. 19 СК. Съдът е изложил мотиви, че при определянето на данъчната основа органът по приходите е взел предвид всички относими обстоятелства съобразно чл. 122, ал. 2 ДОПК. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя по чл. 122, ал. 2, т. 12 ДОПК и в тази връзка съдът е направил разграничение между данъчна основа и облагаема печалба, като последното се отнася до юридически лица и еднолични търговци, които попадат в обхвата на данъчно задължените лица по ЗКПО, какъвто жалбоподателят не е. Относно заключенията на съдебно-счетоводните експертизи съдът е установил, че първите две - основната единична и допълнителна потвърждават констатациите на ревизионния акт, а тройната експертиза съдът не е кредитирал, тъй като тя е работила по поставена от жалбоподателя задача за изчисляване на данъчната основа и дължимият данък при вземане на средния процент на печалба на изследваните независими търговци, което според съда с оглед и изложеното по-горе е неотносимо обстоятелство предвид факта, че облагаемата печалба на търговците се формира по друг закон - ЗКПО. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 12 ДОПК вменява органът по приходите, когато извършва ревизия на някое от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК при определяне на данъчната основа да се съобрази с обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите и доходите на други лица, осъществяващи същата или подобна дейност при същите или по подобни условия. В процесния случай правилно съдът е изложил законосъобразни правни изводи, че чл. 122, ал. 2, т. 12 ДОПК е неприложим за процесния казус. Това е така, защото дейността на касатора е като физическо лице и в тази си дейност той не формира печалба. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е разграничил основните понятия "данъчна основа" и "облагаема печалба" и е направил законосъобразния извод, че физическите лица не формират печалба, поради което чл. 122, ал. 2, т. 12 ДОПК е неотносима за процесния случай. След като касаторът не е декларирал доходи от продажбата на МПС и не е подавал годишна данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), то органа по приходите е анализирал само относимите за случая критерии по чл. 122, ал. 2 ДОПК и в тази връзка оплакването е неоснователно. Затова правилно първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза, която по поставена задача от жалбоподателя е определила данъчната основа, използвайки като аналог средния процент на печалбата на изследваните независими търговци - дружества, регистрирани по ТЗ. Договорите за продажби не могат да бъдат взети предвид поради обстоятелството, че облагането не се осъществява при съобразяване на материалноправната разпоредба на чл. 24, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), а по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Ако касаторът беше подал декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) той щеше да декларира вида на превозните средства, продажната цена, фактическата цена на придобиване и данъчната основа по чл. 24, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.). Неподаването на такава декларация е именно основанието, визирано в чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, поради наличието на което данъчната основа се определя при съобразяване на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В този смисъл е практиката на ВАС (вж. решение по адм. дело № 11750/2008 г. на ВАС, I отделение). Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с материалноправните и процесуални норми и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,