Определение № 3141 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4692/2025 г.

Производството по настоящото дело е образувано по частна касационна жалба, подадена от С. С., чрез адв. Б. Б., срещу онази част от Определение № 374/15.05.2025 г. по в. ч. гр. д. № 195/2025 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, в която е отменено Определение № 1419/19.11.2024 г., постановено по гр. д. № 420/2024 г. по описа на Районен съд - [населено място], с което производството по делото, образувано по искова молба, подадена от Ц. А. С. срещу С. С. за лишаването му от упражняване на родителски права по отношение на малолетното дете А. С. С., [дата на раждане], е прекратено поради липса на международна компетентност на българския съд. С Определение № 296/22.01.2026 г., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, след като е допуснал касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, е отменил същото и е прекратил производството по делото поради международна некомпетентност на българския съд. След постановяване на това определение с молба с вх. № 8630/28.04.2026 г. ответникът по частната касационна жалба Ц. А. С. е поискала на основание чл. 292 ГПК да бъде отправено предложение за постановяване на тълкувателно решение по „въпросите, свързани с приложението на чл. 7, чл. 9 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2019/1111; обичайното местопребиваване на при наличие на влезли в сила съдебни решения и продължителен престой, надхвърлящ четири години; правното значение на отказа за връщане по мотиви, които не се свеждат единствено до приложение на чл.13, ал.1, б. "б" или чл. 13, ал. 2 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, поради което не са налице предпоставките по чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години; допустимостта и последиците от паралелни идентични производства в две държави членки“. При условията на евентуалност моли съда да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл. 267 ДФЕС по въпросите „относно тълкуването на понятието „обичайно местопребиваване“ при неправомерно отвеждане/задържане, но при изминал престой повече от четири години; приложението на чл. 7 и чл. 9 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2019/1111; правното значение на отказ за връщане, постановен по мотиви, които не се свеждат единствено до приложение на чл. 13, ал. 1, б. "б" или чл. 13, ал. 2 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, поради което не са налице предпоставките по чл. 29, пар.1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години.“ Обективирано е и искане да бъде спряно делото до приключване на тълкувателното производство и/или до произнасяне на Съда на Европейския съюз. С Определение № 2526/14.05.2026 г., постановено по настоящото дело, тези искания за оставени без уважение. На 03.06.20206 г. срещу определението от 14.05.2026 г. е постъпила частна жалба с вх. № 11601, депозирана от Ц. А. С.. Частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде върната, тъй като е насочена срещу необжалваем съдебен акт. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,