Определение № 787 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 576/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Община – [населено място], с която се иска да бъде допълнено постановеното определение по делото в частта за разноските, като й се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. Ответниците по молбата Ф. А. Е. и З. А. Г. не вземат становище. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С определение №654 от 08.10.2012г. по гр.д.№576/2012г. на Върховния касационен съд, ІІІ гр. отделение, не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение от 26.06.2012г. по ч.гр.д.№1380/2012г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба на Ф. А. Е. и З. А. Г.. С писмения отговор на касационната жалба ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител адв.Б. е поискал присъждане на направените разноски в размер на 180лв. по представения договор за правна защита и съдействие и фактура, в които е предвидено плащането да се извърши по банков път. Представените договор за правна помощ и фактура, двата документа от 12.09.2011г. са доказателство за договорено адвокатско възнаграждение, но не и за реалното му получаване от процесуалния представител. При тези данни независимо от изхода на делото, поради липса на данни за извършването им, не може да бъде ангажирана отговорността на касатора за разноски, тъй като разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК има предвид направените, а не договорени разноски. Искането на ответника по частната жалба следва да се остави без уважение, тъй като не е представила доказателства за извършването на разноски по делото По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение