Определение № 4146 от 21.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2022 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от Д. П. П. чрез адвокат И. П. от АК - П. молба за отмяна с вх.№ 261642 от 25.05.2022 г., която е насочена срещу Решение № 260186 от 29.10.2020 г. по гр.д.№ 1685/2019 г. на Районен съд – Пазарджик, което е потвърдено с окончателно въззивно Решение № 22 от 25.05.2021 г. по в.гр.д.№ 287/2021 г. по описа на ОС – Пазарджик. С атакуваното решение е унищожен на основание чл. 56, ал. 1 ЗН по отношение на „Момчил Момчилов” ЕООД извършения от Д. П. П. отказ от наследство, останало от покойния му баща П. Д. П., починал на 19.08.2016 г., за което е съставен Акт за смърт № 0809 от 19.08.2016 г., вписан в особената книга на Районен съд Пазарджик под № 106/2016 г. с Определение № 2086 от 26.08.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 3016/2016 г. по описа на РС Пазарджик. Твърди се, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – поради установени нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на молителя при решаването му и относими към качеството „кредитор” за ищеца по делото - „Момчил Момчилов” ЕООД. Искането е съда да допусне до разглеждане молбата за отмяна и да отмени атакуваното решение, след което да върне делото за ново разглеждане в компетентния съд. Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответника по молбата „Момчил Момчилов” ЕООД чрез адвокат Г. Н. от АК - П., в който се оспорва допустимостта на молбата за отмяна. Моли същата да бъде оставена без разглеждане и да се присъдят разноските за защитата срещу нея. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното: В молбата са заявени твърдения, относими към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят поддържа, че след влизане в сила на атакуваното решение, на 13.04.2022 г. е получил съобщение по изп.д.№ 102/2014 г. на ЧСИ Г. Т., след което извършил справка по делото. Така след приключване на производството установил, че към 07.03.2019 г. (преди предявяването на исковата молба по чл. 56, ал. 1 ЗН) ищецът „Момчил Момчилов” ЕООД вече не се е явявал негов кредитор, тъй като се е разпоредил с вземането си (послужило като основание за предявяването на иска), прехвърляйки го на трето лице – „ГХ 2012” ЕООД. Счита, че това обстоятелство е относимо към процесуалната допустимост на иска по чл. 56, ал. 1 ЗН и обосновава извод за отсъствие на правен интерес за „Момчил Момчилов” ЕООД. Представя документи във връзка с твърденията си. Ответникът по молбата „Момчил Момчилов” ЕООД възразява, че молителят не сочи конкретен договор за цесия на вземането му срещу Д. П. П. и по-важно – не сочи дата на получаване на уведомление от името на „Момчил Момчилов” ЕООД до длъжника му (сега – молител) за извършено прехвърляне на вземането съобразно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Фактическите твърдения по молбата не могат да бъдат квалифицирани като нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Позовава се също на изтекъл 3- годишен преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като Д. П. П., имайки качеството длъжник по изп.д.№ 102/2014 г. на ЧСИ Г. Т., е бил в състояние да добие знание за обстоятелствата по последното в хода на разглеждане на приключилото гражданско дело. Твърдението, че на Д. П. П. не е връчено съобщението с изх.№ 2565 от 07.03.2019 г. по изп.д.№ 102/2014 г. на ЧСИ Г. Т. за присъединяването на „ГХ 2012” ЕООД, е голословно. Отсъствието на връчено уведомление по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД налага извод, че освен недопустима, молбата за отмяна е и неоснователна. Поддържа, че „Момчил Момчилов” ЕООД никога не е прехвърляло своето вземане и не е уведомявало молителя за подобно прехвърляне. Настоящият състав на съда приема, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легимирано лице и са изложени конкретни обстоятелства, относими към поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Депозирана е преди изтичането на 3 месеца от датата, сочена от молителя като такава на узнаване за заявеното от него обстоятелство от съществено значение за делото, с което е спазен срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Дали релевираното обстоятелство действително е „ново” и „от съществено значение за делото” по смисъла, вложен с разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и дали молителят е могъл да го узнае преди приключване на делото, полагайки дължимата грижа по водене на процеса, са въпроси, които касаят основателността, а не допустимостта на искането за отмяна на влязлото в сила решение. Ето защо съставът на ВКС намира, че не са налице процесуални пречки и молбата следва да се допусне за разглеждане в открито съдебно заседание. Воден от изложените съображения, ВКС, състав на Второ отделение на Гражданската колегия