Определение № 5126 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4079/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Иванов срещу определение №2804/15.03.2024 г., постановено по адм.д.1721/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, недопустимо и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено и да бъде указано на АССГ да осъди Министерство на вътрешните работи (МВР) да определи дисциплинарен съвет-дисциплинарен орган, съобразно чл. 122, т. 7 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), да извърши всички изискуеми предпоставки на ЗМВР за провеждане на дисциплинарното производство и да му бъде предоставена възможност да бъде изслушан. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение №2804/15.03.2024 г., постановено по адм.д.1721/2024 г. по описа на АССГ е оставено без разглеждане искането на И. Иванов срещу твърдяно от него бездействие да бъдат извършени конкретни действия по повод дисциплинарното производство, образувано със Заповед № К-587/29.01.2008 г. на министъра на вътрешните работи, прекратено е производството по делото и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че не е налице неоснователно фактическо бездействие, а всички процесуални действия по дисциплинарното производство са осъществени и то е приключило със заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд се е произнесъл в законен състав по повод адресирано до него искане, в което се твърди, че е налице отказ да бъдат извършени дължими действия от страна на длъжностни лица от администрацията на МВР, поради което валидно и допустимо е осъществил задължителната служебна проверка относно редовност и допустимост на искането, с което е сезиран. В съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е обосновал законосъобразен правен извод, че не е налице бездействие да се извършат фактически действия, а описаните в искането действия са правни и представляват част от дисциплинарно производство, което е приключило. Действителността, законосъобразността и правните последици на всички действия и актове, които се обхващат от дисциплинарното производство, са били предмет на съдебен контрол като част от административното производство, приключило със заповед, която е обжалвана по съдебен ред. Дисциплинарното производство, образувано със Заповед № К-587/29.01.2008 г. на министъра на вътрешните работи е приключило, респективно липсва задължение на административен орган да осъществява каквито и да е други действия по него. В този смисъл не е налице бездействие, което да бъде предмет на оспорване по чл. 256 от АПК. По изложените съображения обжалваното определение, трябва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение