Определение № 7038 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5506/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на “Хоспис М.” ЕООД, подадена чрез упълномощен адвокат Н. Драгнев, против определение № 2975 от 12.04.2024 г., постановено от Административен съд – Бургас, XVIII състав, по адм. д. № 535/2024 г. С частната жалба се оспорват изводите на съда, че Уведомлението за едностранно прекратяване на договор с едномесечно предизвестие № 69-00-85/29.02.2024 г. на кмета на Община Камено не представлява административен акт и че са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 АПК. Жалбоподателят поддържа, че правният му интерес е безспорен след като с акта се засягат негови права и задължения в негативен смисъл, а именно се съкращава се срока на сключения наемен договор от 60 на 16 месеца и поради това Районен съд - Бургас не е компетентен да разгледа спора. Изразява становище, че целият фактически състав на наемното правоотношение е регулиран от държавата и приложение намират разпоредбите на чл. 19а -19ж АПК, а не разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение като неправилно и постановено в противоречие с процесуалните правила. Ответникът – кметът на Община Камено, в писмен отговор с характер на възражение, представено по реда на чл. 232 АПК, изразява становище за нередовност на частната жалба. Алтернативно пледира за нейната неоснователност и за отхвърлянето ѝ. Като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 2975 от 12.04.2024 г. е прекратено производството по административно дело № 535/2024 година по описа на Административен съд - Бургас, в частта му, с която с Уведомление за едностранно прекратяване на договор с едномесечно предизвестие № 69-00-85/29.02.2024 г. кметът на Община Камено уведомява дружеството, че считано от датата на получаване на процесното уведомление и на основание чл.10, т.1 от договорите, се прекратяват едностранно, с едномесечно предизвестие Договор № 381/18.10.2022 год., Договор № 382/18.10.2022 год. и Договор № 383/18.10.2022 год., и делото е изпратено за разглеждане в тази му част на Районен съд - Бургас по подсъдност. Със същото определение е оставена без разглеждане жалбата на „Хоспис М.“ ЕООД срещу Уведомление за едностранно прекратяване на договор с едномесечно предизвестие № 69-00-85/29.02.2024 г., издадено от кмета на Община Каменов в останалата му част, а именно в частта, в която на дружеството е указано да организира освобождаване на общинските недвижими имоти, предмет на тези договори, до изтичане на срока на предизвестието и изрично е предупредено, че в случай на неизпълнение ще бъде предприето принудително изземване и дружеството - наемател ще бъде натоварено с допълнително разходи и производството по административно дело № 535/2024 година по описа на Административен съд - Бургас е прекратено в тази му останала част. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд, като се е позовал на нормите на чл.15, ал. 3 и ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, е приел, че уведомлението в първата му част не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като прекратяването на действието на наемния договор се осъществява чрез изявления на страните по него и отношенията по споровете, свързани с договор за наем, възникнали след провеждане на процедура за отдаване под наем чрез търг, не са в административната фаза, която се характеризира с отношения на власт и подчинение между субектите на правоотношението, а са гражданскоправни, характеризиращи се с равнопоставеност на субектите и следователно са извън обсега на административното производство. Според съда, защитата срещу прекратяването на наемни правоотношения в тези случаи не е от компетентността на административните съдилища, а на общите такива и по правилата на родовата и местната подсъдност, регламентирани в разпоредбата на чл.108, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, не подлежи на разглеждане от административен съд, а компетентен да разгледа спора е съответният граждански съд. Съдът е счел, че депозираната жалба, касаеща останалата част на уведомлението, в която дружеството е помолено да организира освобождаване на общинските недвижими имоти, предмет на тези договори, до изтичане на срока на предизвестието и изрично е предупредено, че в случай на неизпълнение ще бъде предприето принудително изземване и дружеството - наемател ще бъде натоварено с допълнително разходи, се явява недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че с оспореното уведомително писмо, в първата му част се прекратяват сключените на основание чл. 88, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет - Камено /НРПУРОИ, Наредбата/ Договор № 381/18.10.2022 г. за наем на недвижим имот, съставляващ Помещение - Бивша регистратура, находящо се в на първи етаж в поликлиниката на гр. Камено, [улица] площ 35.30 кв.м.; Договор № 382/18.10.2022 г. за наем на недвижим имот, съставляващ Кабинет № 18, находящ се на втория етаж в поликлиниката на гр. Камено, [улица], с площ 17.16 кв.м. и Договор № 383/18.10.2022 г. за наем на недвижим имот, съставляващ Кабинет № 13 и № 14 - 3 помещения, свързани помежду си, находящи се на втория етаж в поликлиниката на гр. Камено, [улица], с обща площ от 41.10 кв.м. Посоченото основание за прекратяване на договорите е чл. 10, т. 1 от тях, според която клауза договорът се прекратява, освен в предвидените от закона случаи, така и по искане на едната страна – с едномесечно писмено предизвестие до другата. По делото е установено, че уведомителното писмо е издадено след като със заповеди № РД-09-056/31.01.2024 г., № РД-09-057/31.01.2024 г. и № РД-09-058/31.01.2024 г. кметът на Община Камено е наредил прекратяване на посочените договори, считано от датата на получаването на заповедите, като по образуваните срещу заповедите жалби с определение № 1436/20.02.2024 год. по адм. дело № 278/2024 год., определение № 2615/30.03.2024 год. по адм. дело № 279/2024 год., определение № 1417/20.02.2024 год. по адм. дело № 280/2024 год., производствата са прекратени и делата са изпратени по подсъдност на Районен съд – Бургас. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първостепенния съд, че в първата си част уведомителното писмо представлява предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 15, ал. 3 ЗОС, според която разпоредба наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и 7 се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите. В случая е безспорно, че имотите – предмет на сключените договори са части от имот публична общинска собственост, съгласно приложения по делото Акт за публична общинска собственост № 49 от 30.10.1997 г., предназначени са за стопански нужди и се отдават под наем по реда на чл. 14, ал. 7, изр. първо ЗОС. Противно на твърдяното от частния жалбоподател, сключените по посочения ред договори не са административни по смисъла на чл. 19а АПК, а са между равнопоставени субекти, съответно нямат властнически характер, макар страна по тях да е кметът на Община Камено. Това е така, защото специалният закон /ЗОС/ не предвижда изрично, че договорите от категорията на процесните са административния, съответно не разграничава това правоотношение от обичайното гражданскоправно облигационно отношение. Изложеното обуславя законосъобразния извод, че в първата си част оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика на Върховния административен съд е постановена по повод спорове по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за местното самоуправление и местната администрация във вр. със Закона за общинския дълг, както и Закона за обществените поръчки и е неотносима към конкретния казус. Единственото цитирано решение, в което е разгледан спор по реда на Закона за общинската собственост /Решение № 14832 от 1.12.2020 г., постановено по адм. д. № 6581/2020 г. на ВАС, четвърто отделение/, касае производство по чл. 65, ал. 1 ЗОС, което също е неотносимо към настоящия правен спор. Обосновано решаващият съд е приел, че оспореното уведомление, включително във втората си част, няма белезите на индивидуален административен акт, поради което жалбата срещу него е недопустима за разглеждане. С тази част на уведомлението на дружеството е указано да организира освобождаването на общинските имоти до изтичане на срока на предизвестието, а ако това не бъде направено, че ще бъдат предприети мерки за принудителното им изземване /съобразно чл. 65, ал. 1 ЗОС/. Това изявление представлява последица от същинското изявление за прекратяване на наемното правоотношение и касае бъдещи събития, поради което не може да се разглежда като отделно властническо волеизявление, подлежащо на оспорване по различен процесуален ред. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, което налага отхвърлянето ѝ. Страните не претендират разноски, поради което такива не се присъждат. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,