Определение № 3398 от 07.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2890/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ЗУПФ Алианц България, с която се иска допълване на постановеното определение в частта за разноските с присъждане на направените в касационната инстанция разноски в размер на 1685лв.- заплатено по банков път адв. възнаграждение. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д. М.. ВКС, ГК, състав на ІV гр. отделение, намира за установено следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в производството и срещу акт подлежащ на изменение и допълване. Разгледана по същество, е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК всяка страна може да иска изменение или допълване на решението, респ. определението в частта на разноските, като в хипотезата на допълване на съдебния акт, допустимостта на това искане не е обусловена от представянето на списък на разноските- ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС. Отговорността за разноски в настоящото производство се поражда при наличие на предвидения в чл.78 ГПК фактически състав, включващ неоснователно предизвикан чрез подаване на частна жалба правен спор, направени от ответника разноски и съдебен акт, с който частната жалбата е приета за неоснователна, за недопустима и/или е оставена без разглеждане. Постановеното от настоящият съдебен състав определение № 2433/10.08.2023 г. по гр.д. № 2890/23 г. е акт, с който образуваното по неоснователно предизвикания от частният жалбоподател правен спор производство по реда на чл.274, ал.2 ГПК е приключило, поради което и с него съдът следва да се произнесе и по искането за разноски- чл. 81 ГПК. В случая касационният съд е пропуснал да стори това и да присъди на ответника по частната жалба своевременно претендирани разноски за настоящото производство в размер на 1685лв.- заплатено възнаграждение на упълномощения от него адвокат И. М., която е подала отговор на частната жалба, съдържащ и искане за присъждане на заплатеното й по бланков път възнаграждение, с представяне на доказателства. Ето защо и определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като Д. Ж. М. бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1685 лв. – адв. възнаграждение за настоящата инстанция. С оглед на изложеното и Върховният касационен съд, ІV гр. о.,