Определение № 5376 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3748/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение21.11.2024 г.докладчик Майя Русева
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение №.376/18.06.24 по г.д.№.3748/23 на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските, както следва: ОСЪЖДА ЗАД“Асет Иншурънс“АД, /ЕИК/, да плати на адв. П. К. от САК 1616,47лв. /хиляда шестстотин и шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство на М. К. пред АС Пловдив на основание чл.38 ЗА. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от адв. К. като процесуален представител на М. Х. К. с искане за допълване на постановеното по делото решение №.376/18.06.24 в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за въззивното производство. Ответната страна ЗАД“Асет Иншурънс“АД оспорва молбата; позовава се и на решение на СЕС от 25.01.24 по дело С-438/22 с искане за определяне на възнаграждението съобразно визираните в него критерии. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Действително е претендирано адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за въззивното производство. Доколкото с касационното решение, променяйки резултата по спора, ВКС е пропуснал да се произнесе по това искане, молбата за допълване на решението чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за тази инстанция е основателна. При определяне на същото настоящият състав отчита, че правилото на чл.38 ал.2 ЗА /съгласно което съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер-този по Наредба №.1/09.01.04/ не може да бъде приложено с оглед решение на СЕС по дело C-438/22. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая полагащият се адвокатски хонорар съобразно променения резултат, респективно уважената и отхвърлената част от иска пред въззивната инстанция, определен при съблюдаване на Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1347,06лв. без ДДС и 1616,47 лв. с ДДС. Съдът намира, че тази сума е съответна и на дължимата, определена при отчитане на горните критерии и релевантните обстоятелства съобразно решението на СЕС. При това положение тя следва да бъде присъдена на адвокат К. на основание чл.38 ЗА Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,