Решение № 8138 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10260/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Л. Х. К. и М. Л. К. от гр. Пловдив, подадена чрез адвокат Т. Стойчев, против решение № 636 от 11.09.2025 г. на Министерски съвет (МС) за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Път II- 56 пътен възел „Скобелева майка“ - път П-86 (Югоизточен обход на гр. Пловдив)“, привеждане на проектен габарит Г 10, 50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820", в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и с. Ягодово и с. Брестник, община Родопи, област Пловдив“. В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното решение на МС (РМС) като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Жалбоподателите, в качеството им на съсобственици на поземлен имот с идентификатор 06447.3.173 (посочен в жалбата с предишен идентификатор 06447.3.50), навеждат твърдения за неправилност на решението на МС само по отношение на определеното им парично обезщетение, като твърдят, че определената цена е занижена и не отговаря на действителната пазарна цена. Иска изменение на обжалвания акт в атакуваната му част. Ответникът – Министерски съвет на Република България, представляван от юр. Б. Джурин, оспорват жалбата и искат отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на юрусконсултско възнаграждение и прави възражение относно претендираните от жалбоподателите разноски. Заинтересованите страни – министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалните си представители, оспорват подадената жалба. Считат решението на Министерски съвет на Република България, в обжалваната му част, за правилно и искат отхвърлена жалбата. Претендират юрисконсултско възнаграждение от името на страните, които представляват, и правят възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателите разноски. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема жалбата, като подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорването, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС и против акт, подлежащ на съдебен контрол, за допустима, а по същество – за неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол пред настоящата съдебна инстанция е решение № 636 от 11.09.2025 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Път II- 56 пътен възел „Скобелева майка“ - път П-86 (Югоизточен обход на гр. Пловдив)“, привеждане на проектен габарит Г 10, 50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП-ПП), одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-40 от 23 април 2025 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и с. Ягодово и с. Брестник, община Родопи, област Пловдив“. Един от имотите, предвиден за отчуждаване, е поземлен имот с идентификатор 06447.3.173, с номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП 3,50, с начин на предназначение на територията: земеделска територия, начин на трайно ползване на територията: нива, с площ за отчуждаване: 5,001 дка, който е собственост на жалбоподателите Л. Х. К. и М. Л. К.. Предвидена е стойност за обезщетяване за имота в размер на 130 488 лева. По силата на чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С РМС № 675 от 14.11.2019 г., на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 1 от ДР на ЗДС, републикански път II- 56 "Брезово-Пловдив-Път II- 86", участък от км 90+000 до км 102+820, е обявен за обект с национално значение и за национален обект (решението е публично достъпно на интернет адрес: https://pris.government.bg/document/ecacf93cdbc727875920edfb77d680e6). По делото е приложена цялата административна преписка по издаване на оспореното РМС, въз основа на която се установява, че заинтересуваното ведомство, в случая Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), е направило мотивирано искане за отчуждаване на имоти – частна собственост за държавна нужда до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, към което е приложена съответна документация по чл. 34, ал. 2 ЗДС. Неразделна част от искането е представената заповед № РД-02-15-40/23.04.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в ДВ, бр. 37 от 02.05.2025 г. (влязла в сила на 17.05.2025 г.), с която е одобрен ПУП-ПП за обект "Път II - 56 пътен възел "Скобелева майка" - път 11-86 /Югоизточен обход на гр. Пловдив/", привеждане на проектен габарит Г10, 50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820" в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и с. Ягодово и с. Брестник, община Родопи, област Пловдив. Обжалваното решение № 636 от 11.09.2025 г. на Министерски съвет е крайният акт, с който е завършено административното производство по отчуждаване за държавна нужда за изграждането на Обект „Път II- 56 пътен възел „Скобелева майка“ - път П-86 (Югоизточен обход на гр. Пловдив)“, привеждане на проектен габарит Г 10, 50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“, съгласно ПУП-ПП, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-40 от 23 април 2025 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и с. Ягодово и с. Брестник, община Родопи, област Пловдив. В това решение на МС, както бе посочено по-горе, е предвидена стойност на обезщетяване на жалбоподателите – собственици на поземлен имот с идентификатор 06447.3.173, в размер на 130 488 лева. Предмет на производството пред настоящата съдебна инстанция е определеният размер на парично обезщетение за процесния поземлен имот. Оспорeното решение на МС е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, изложени са фактическите и правни основания за издаването му, не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В представената административна преписка, на основание чл. 38, ал. 9 вр. §1а, т. 3 от ДР на ЗДС, е налице оценка на имотите, предмет на отчуждаване (сред които и процесният ПИ 06447.3.173). Оценката е възложена с възлагателно писмо № 53-00-7175/27.05.2025 г. на АПИ и е извършена от лицензиран оценител съгласно законоустановените изисквания. Размерът на определеното парично обезщетение в размер 130 488 лева е основан именно на този доклад на независима експертиза, назначена от компетентен орган, по реда на чл. 32 от ЗДС. Жалбоподателите твърдят, че въпросният размер е занижен и не е изчислен предвид чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС вр. §1а, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗДС. Излагат твърдения, че определеното обезщетение е значително под пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. С определение от 05.11.2025 г. е назначено вещо лице – инж. Ю. Я. Пальов, което да изготви заключение с отговор на поставените от страните в производството въпроси, свързани с предмета на делото. С протоколно определение от 27.01.2026 г. е поставена допълнителна задача на вещото лице с оглед молба, подадена от жалбоподателите. Иска се вещото лице да даде заключение и във вариант, при който да съобрази писмените доказателства, приложени към молбата, и извършените сделки за период една година преди приемане на обжалваното решение на Министерски съвет - 11.09.2024г. - 11.09.2025 г. С протоколно определение от 17.03.2026 г., въз основа на направено допълнително искане от жалбоподателите, е възложена на вещото лице допълнителна задача за изготвяне на експертиза във варианти, предвид посочени от жалбоподателите пазарни аналози, които не са били съобразени от административния орган и за които не се намират към административната преписка нотариални актове. Иска се при изчисление на обезщетението в назначената експертиза да бъдат изключени сделки, за които се твърди, че са сключени при цени, които се различават значително от пазарните. С писмена защита се излага твърдение, че изчисляването на обезщетението, ако е по начин, включващ въпросните сделки, не отговаря на целта на закона и не е справедливо и равностойно на отнетото право на собственост. С оглед на поставените задачи вещото лице е изготвило подробна и мотивирана експертна оценка, като е заключило, че стойността на равностойното обезщетение е определена в размер, идентичен с този, посочен в оценителския доклад, приложен по делото. Посочено е, че при спазване разпоредбите на чл. 32 от ЗДС и §1а от ДР на ЗДС размерът на обезщетението, в срока по възлагането (25.05.2024 г. – 25.05.2025 г.), възлиза на 26 092,37 лева за 1 дка аналог. Следователно получената стойност е идентична с тази в административната оценка. Съобразно наличните и приети аналози размерът на равностойното парично обезщетение за период 11.09.2024г. - 11.09.2025 г. за 1 дка аналог е в размер 13 764,37 лева, следователно получената стойност е два пъти по-малка от тази, която е отбелязана и от лицензирания оценител на административния орган. При отговор на въпросите, предмет на допълнителното искане от жалбоподателите, е достигнато до заключение, че от подадените от тях данни не всички сделки са били относими, тъй като не става въпрос за „пазарни аналози“. Въпреки това е представено и заключение предвид критериите, посочени от жалбоподателите. Съгласно последното, ако се изключат сделките, посочени от жалбоподателите, стойността на обезщетението за собствения им имот се явява по-висока. При тази фактическа установеност настоящият състав приема подадената от Л. Х. К. и М. Л. К. жалба за неоснователна. Не се спори по законосъобразността на административния акт, що се отнася до неговата форма, компетентността на органа и спазването на административнопроизводствените правила. След служебно извършена проверка съдът установи следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от МС, т.е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС - държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и собствениците на имотите. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, 34а и 34б, ал. 2 от ЗДС. Оспореното решение, в частта му, с която е определен размерът на паричното обезщетение за отчуждаване на имот с идентификатор 06447.3.173, собственост на Л. Х. К. и М. Л. К., е издадено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 32 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Правилото на чл. 32, ал. 2 ЗДС регламентира то да се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Понятието „пазарни цени“ е дефинирано в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, като осреднени цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. При така очертаната правна рамка следва да се приеме, че административният орган правилно е определил размера на обезщетението за отчуждаването на собствения на жалбоподателите имот, въз основа на възложения оценителски доклад. Оценката е извършена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС, т. е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - имоти в урбанизирана територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 ДР от ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки, сключени в периода от 27.05.2024 г. до 27.05.2025 г., вписани в Служба по вписванията - гр. Пловдив. Използваните от оценителя в административното производство пазарни сделки, като аналози за процесния поземлен имот са описани в таблици, които са приложени към делото. Този факт е установен и от вещото лице, изготвило заключението по приетата СТЕ. Неоснователно жалбоподателите оспорват определения размер на обезщетение, като считат, че същото не е равностойно, не е справедливо и не отговаря на пазарните цени и пазарните условия към настоящия момент. При съобразяване на критериите на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4, буква "в" ДР ЗДС, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по допусната СТЕ, според което размерът на равностойното парично обезщетение, което се полага за отчуждавания имот с идентификатор 06447.3.173, с начин на предназначение на територията: земеделска територия, начин на трайно ползване на територията: нива, с площ за отчуждаване: 5,001 дка, е в размер на 130 488 лева. Получената стойност съвпада с определената от административния орган оценка. В заключението изрично е упоменато, че използваните в оценителския доклад пазарни аналози отговарят на критериите, регламентирани в ЗДС. Относно искането на жалбоподателите да бъдат взети предвид при изчислението на обезщетението представени от тях имоти, както и да бъдат изключени сделки, за които се твърди, че са сключени между свързани лица по смисъла на §1а, т. 6 от ДР на ЗДС на несправедливо и неоправдано ниски цени, следва да бъде отбелязано следното: Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че имотите, които жалбоподателите са поискали да бъдат взети предвид при изчисляването на полагащото им се обезщетение, не представляват „пазарни аналози“. Тези имоти съществено се отличават по вид и предназначение от ПИ 06447.3.173, който е нива. Предвид характеристиките на отчуждавания имот, като относими пазарни аналози могат да се ползват единствено сделките с имоти – земеделски земи в едно и също землище, в което се намира отчуждаваният имот, които земи имат сходни с неговите характеристики – идентично предназначение, начин на ползване и т.н. По повод твърдението за сделки, сключени между свързани лица по смисъла на §1а, ал. 6 от ДР на ЗДС на несправедливо и неоправдано ниски цени, съдът намира това за недоказано от жалбоподателите. В допълнение, разпоредбата на §1а, т. 2 от ДР на ЗДС указва кои сделки следва да се имат предвид при определяне на пазарните цени на подлежащите на отчуждаване имоти. Сделките между свързани лица по смисъла на §1а, ал. 6 от ДР на ЗДС не са изключени от обхвата. С оглед на всичко гореизложено, като е определил размера на обезщетението за имота в землището на гр. Пловдив в съответствие с разпоредбата на § 1а, т. 2 ДР ЗДС, административният орган е спазил изискванията на закона. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт не страда от релевираните с жалбата пороци и оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателката за присъждане на претендираните разноски следва да се остави без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, жалбоподателите следва да заплатят на ответника и на заинтересованите страни своевременно претендираните от тях разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на по 102,26 евро с равностойност от 200 лева, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и конкретната правна и фактическа сложност на делото. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,