Определение № 4995 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба подадена от В. В., Н. Я., Я. Р. А. и Г. А. против Определение № 3137/14.10.2025 г., постановено по административно дело № 699/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу Решение № 192/25.04.2024 г. на Общински съвет - Плевен и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на определението, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Ответната страна, Общински съвет Плевен, не изразява становище по реда и в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд – Плевен е бил сезиран с жалба, депозирана от настоящите касатори, насочена против Решение № 192/25.04.2024 г. на Общински съвет - Плевен, с което е одобрен проект за частично изменение на Общия устройствен план на гр. Плевен за УПИ I и УПИ III, кв. 32 по плана на гр. Плевен, собственост на „Роко Бароко“ ЕООД, за промяна на вида територия от „Жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване“ със сигнатура „Жк“ в „Жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с голяма височина, плътност и интензивност“ със сигнатура „Жг“. С оспореното определение първостепенният съд е оставил жалбата без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателите, тъй като от доказателствата по делото не се установява собствените им имоти да са непосредствено засегнати от предвижданията на процедираното изменение на ОУП. Съдебното определение е правилно. Предмет на оспорване пред Административен съд – Плевен е административен акт, с който е одобрено изменение на общ устройствен план, поради което кръгът на лицата, разполагащи с правото да оспорят тази акт е очертан в разпоредбите на чл. 127, ал. 12 и ал. 13 ЗУТ. Това са собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания, а непосредствено засегнати са тези имоти, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Посочените разпоредби са императивни, поради което, както правилно е посочил първоинстанционният съд не могат да се тълкуват и прилагат разширително, а следва да се спазват стриктно. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателите са собственици на самостоятелни обекти в сгради, разположени в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Плевен, който се явява съседен спрямо УПИ I и УПИ III, кв. 32 по плана гр. Плевен /представляващи имоти с кадастрални номера съответно: 56722.654.366 и 56722.654.367/, които се предмет на процесното изменение на ОУП. Оспорващите не се легитимират като собственици и носители на вещни права върху УПИ I и УПИ III, кв. 32, предмет на изменението, поради което правилно първоинстанционният съд е достигнал до решаващия извод, че не се установява същите да са непосредствено засегнати от процесното решение и не са активно легитимирани да го оспорват по смисъла на чл. 127, ал. 12 и ал. 13 ЗУТ. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното определение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение