Решение № 578 от 8.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2009 г.

Решение № 578 от 8.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Л. Б. Д. и М. И. Д. са подали касационна жалба срещу решение № 638 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 1330 от 2008 г. на Варненския окръжен съд, с която е оставено в сила решение № 1567 от 12.05.2008 г. по гр. д. № 2409 от 2007 г. на Варненския районен съд, двадесети състав. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилно приложение на закона, за допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, като и за необоснованост на съдебния акт. С определение № 1278/09 от 16.11.2009 г. по гр. д. № 1188 от 2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решението по въпросите за придобиването на правото на собственост на оригинерно основание, при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС и по процесуалният въпрос за всестранна и пълна преценка на приобщеният доказателствен материал в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците М. Д. С. и П. Н. С. са представили в съдебно заседание писмено становище, с което излагат съображения в подкрепа на решението. Жалбата е допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледани по същество жалбата е основателна. Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният от Л. Б. Д. и М. И. Д. иск за ревандикация на апартамент № 6, етаж 4, ул. "Н. М.", гр. В., състоящ се от входно антре, коридор, тоалет, баня, две тераси, две спални, дневна с кухня - бокс, със застроена площ от 92, 92 кв. м., ведно с припадащото му се избено помещение № 8 с площ от 6,09 кв. м., както и 7, 6173 ид. ч. от общите части на сградата защото е намерил, че ответниците М. Д. С. и П. Н. С., които осъществяват фактическа власт върху него /изключение за мазето/ са собственици, придобили го на оригинерно основание в периода от ранната пролет на 1997 г. до 2007 г. и към настоящия момент, през който са осъществявали владението му с намерението да станат негови собственици. Изводите на въззивният съд се съобразени със следните факти: Л. Б. Д., действайки като ЕТ "Ел-Би-Ем-Д. - Л. Д." е закупил с н. а. № 164, т. 12, н. д. № 4142 от 1994 г. дворното място, цялото с площ от 200 кв. м., представляващо парцел I-4 от кв. 39 по плана на 18-ти микрорайон на гр. В. Върху това място в периода от 1994 г. до 13.12.1996 г. е изградил жилищна сграда на пет етажа, за която съгласно Заповед № 268 от 13.12.1996 г. е издадено разрешение за ползване. На 20.02.1995 г. между Л. Б. Д., действайки като ЕТ "Ел-Би-Ем- Д. - Л. Д." и ответника М. Д. С. е бил сключен договор за изработка, инкорпориращ в себе си и предварителен договор по чл. 19 ЗЗД за процесния апартамент. С нотариален акт № 163, т. 62, н. д. № 16913 от 1997 г. дворното място е било продадено на В. П. П. - майка на М. И. Д. Варненския окръжен съд е счел, че към този момент, независимо, че върху мястото е изградена жилищна сграда на пет етаж, за която е издадено у-ние за ползване, то с прехвърлянето на мястото е извършено и прехвърляне на сградата, независимо, че мястото вече има обслужващо предназначение Този извод е неправилен защото разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗС, разрешава отделянето на собствеността върху сградата от собствеността върху земята и защото с изграждането й земята придобива обслужващо предназначение, а сградата се ползва със самостоятелен статут и затова следва изрично да се отбележи в нотариалния акт. С нотариален акт № 164, т. 62, н. д. № 16914 от 1997 г. В. П. е продала мястото на дъщеря си М. И. Д. С решение от 15.10.2001 г. по гр. д. № 706 от 2001 г. на Варненския окръжен съд е бил отхвърлен иска по чл. 19, ал. З ЗЗД предявен от ответниците срещу Л. Б. Д. и М. И. Д. Ответниците осъществяват фактическа власт върху имота в периода от пролетта на 1997 г. и до датата на предявяването на иска 22.02.2007 г. В същото време те не установяват, че в периода, необходим съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС те са осъществявали фактическа власт върху апартамента с намерението да го придобият в собственост на това основание. Действително производството по чл. 19, ал. З ЗС не прекъсва давността, защото не попада в хипотезата на чл. 116, ал. 1, б. "а" ЗЗД, но предявявайки конститутивният иск ответниците заявяват, че желаят да придобият жилището по силата на покупко-продажба, т. е. на вторично, а не на първично основание и че към датата на предявяването на иска те имат съзнанието, че не са собственици. Предявявайки иска те заявяват своето качество на държатели, а не на владелци на спорния имот. В тяхна полза не е изтекъл полезният срок, предвиден в закона, през който в единство на анимус и корпус да са придобили абсолютното вещно право. Това обстоятелство не се променя от действията, които те са осъществявали по подържане на апартамента, включително и по заплащане на данъците за него. Ищците са запазили собствеността върху вещта и предявеният иск по чл. 108 ЗС за апартамента, без избата, върху която осъществяват фактическа власт е основателен и следва да се уважи. Решението като неправилно подлежи на отмяна и тъй като не се налага извършването на нови процесуални действия следва да се реши по същество в настоящата инстанция. Ответниците дължат разноските, които ищците-касатори са направили в производството в размер 5 206,92 лв. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.