Определение № 5781 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4325/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „ТЕХНОПАНЕЛ“ ЕАД, ЕИК 175258670, подадена чрез пълномощника му адв. Й. Иванов, против Определение №6959/27.02.2025 г. на Административен съд – София – град (АССГ), постановено по адм. д. №11732/2024 г. С доводи за неправилност на определението на АССГ се претендира неговата отмяна. Заявява се и искане за връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия след правилно определяне на предмета на спора, както и за присъждане на разноски. Териториална дирекция (ТД) Митница София – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Руменова по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК против съдебен акт, подлежащ на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 160, ал. 1 АПК. АССГ е сезиран с жалба от „ТЕХНОПАНЕЛ“ ЕАД против действия по изпълнение на Решение №РЗМ-5800-1572/32-1003562/12.09.2024 г. на директора на ТД Митница София за отразяване на плащания за погасяване на задължения за мита, ДДС и лихви върху тях, за които дружеството е уведомено с писмо с рег. №32-1049883/22.10.2024 г., издадено от В. И., началник на Митническо бюро (МБ) София – Изток към ТД Митница София, без да е съобразен направеният от дружеството избор, заявен с писмо с вх. №32-1038706/11.10.2024 г. Искането е да бъдат отменени оспорените действия и да бъде задължена ТД Митница – София да издаде съответния документ. Фактите са следните: С Решение №РЗМ-5800-1572/32-1003562/12.09.2024 г. на директора на ТД Митница София са установени на „ТЕХНОПАНЕЛ“ ЕАД задължения за допълнително (защитно) мито в общ размер 5 821 733.02 лв. заедно с дължимите лихви и ДДС в размер на 1 164 346.65 лв. заедно с дължимите лихви. Задълженията са установени в резултат на отхвърляне на декларирания код на държавата на произход „EU – Европейски съюз“ и определяне на нов код – TR – Турция по 398 митнически декларации (МД), описани в решението. Решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 22, § 4 от Регламент (ЕС) №952/2013 и на доброволно изпълнение в 10-дневен срок от връчването му съгласно чл. 108, § 1 от Регламент (ЕС) №952/2013. Връчено е на 02.10.2024 г. В срока за доброволно изпълнение с две платежни нареждания от 11.10.2024 г. „ТЕХНОПАНЕЛ“ ЕАД превежда по посочената в митническия акт сметка на Агенция „Митници“ сумата от 1 164 346.65 лв. с основание за плащането, вписано в платежното нареждане, „ДДС допълнително мито главници“ по Решение №РЗМ-5800-1572/32-1003562/12.09.2024 г. и сумата от 5 821 733.02 лв. с основание за плащането, вписано в платежното нареждане, „допълнително защитно мито главница“ по Решение №РЗМ-5800-1572/32-1003562/12.09.2024 г. С молба с вх. №32-1038706/11.10.2024 г. „ТЕХНОПАНЕЛ“ ЕАД уведомява директора на ТД Митница София, че с преведените суми на 11.10.2024 г. погасява главницата за ДДС в размер на 1 164 346.65 лв., частично главницата за мито в размер на 5 023 625.15 лв., както и лихва в размер на 798 107.87 лв. Изрично изброява митническите декларации, по които митническите задължения не се погасяват доброволно (общо 58). Прилага към молбата двете платежни нареждания. На 12 и 13.10.2024 г. служителите на МБ София – Изток към ТД Митница София са отразили в модул „Митническо задължение и управление на обезпечението“ (ММЗУО) постъпилите по сметката на Агенция „Митници“ суми за погасяване на главниците (мито и ДДС) в съответствие с посоченото в платежните нареждания, а не съобразно заявлението, обективирано в молба с вх. №32-1038706/11.10.2024 г. С писмо с рег. №32-1049883/22.10.2024 г. началникът на МБ София – Изток към ТД Митница София уведомява „ТЕХНОПАНЕЛ“ ЕАД, че дължи лихва по чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 (от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването) в размер на 653 837.95 лв., която следва да заплати доброволно в 10 – дневен срок от уведомяването. Писмото съдържа и уведомление за това, че лихвата върху ДДС с отложено начисляване съгласно чл. 167а ЗДДС е в размер на 981 674.30 лв. и се дължи на НАП. Дружеството оспорва действията на служителите в МБ София – Изток към ТД Митница София по отразяване в модул „Митническо задължение и управление на обезпечението“ (ММЗУО) на плащанията, направени с платежните нареждания от 11.10.2024 г., за погасяване на главниците (мито и ДДС), а не съобразно заявения от него избор, обективиран в молбата му с вх. №32-1038706/11.10.2024 г., който според обстоятелствената част на жалбата му до съда, то е направило на основание чл. 169, ал. 3 ДОПК. При тези факти, позовавайки се на твърденията в молбата от 11.10.2024 г., че размерът на лихвите е неточен, защото сумите са неправилно въведени в системата, АССГ приема, че спорът между страните касае размера на лихвите по задълженията, установени с Решение № РЗМ-5800-1572/32-1003562/12.09.2024 г. на директора на ТД Митница София. Според съда решението е влязло в сила. Ако жалбоподателят е бил несъгласен с размера на лихвите, то според него е следвало да обжалва решението на митническия орган или да иска допълването му в частта относно лихвите, тъй като техният размер не е определен. Приема, че в опита си да избегне заплащането на лихвите като последица от влезлия в сила митнически акт, страната придава вид на оспорване под формата на акт или действие или под формата на отказ от административно обслужване, каквито няма. Настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, в какъвто смисъл са доводите на частния жалбоподател. АССГ не е определил какъв е правният спор, с който е сезиран и какъв е предметът на оспорването, от което зависи правилното конституиране на ответника по делото и редът, по който то следва разгледа. Не е конституирал страните по делото в изпълнение на задължението си по чл. 154, ал. 1 АПК. Не е изложил мотиви за това какво се оспорва – правни или фактически действия или отказ за предоставянето на административна услуга, както твърди жалбоподателят, и защо счита, че оспорването на посочените в жалбата действия е недопустимо. Изводът на съда, че спорът е за лихвите и е следвало да бъде разрешен чрез оспорването на решението на митническия орган, но същото е влязло в сила като неоспорено, е необоснован. Страните не спорят по това, че Решение № РЗМ-5800-1572/32-1003562/12.09.2024 г. на директора на ТД Митница София към 12 и 13.10.2024 г. (датите на оспорените действия) не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от „ТЕХНОПАНЕЛ“ ЕАД, и е представено доказателство за образуваното пред друг състав на АССГ адм. д. №11136/2024 г. по неговата жалба. Изборът си да не погаси задълженията за мито (главници) по 58 МД, а част от лихвите, дружеството не обяснява в молбата си с това, че лихвите не са изчислени правилно, а с това, че според него установените с митническия акт задължения за мито по тези 58 МД са погасени по давност. Спорът относно погасяването по давност на част от задълженията е възможно да бъде разрешен със съдебния акт по адм. д. №11136/2024 г. Безспорно е обаче, че дружеството има интерес да заплати лихвите върху митата по МД, по които смята, че са дължими, вместо главиците по МД, по които смята, че са погасени по давност. Дали чл. 169, ал. 3 ДОПК му позволява да направи такъв избор или не с оглед регламентираната в чл. 169, ал. 1 ДОПК последователност, дали своевременно е заявил този свой избор и дали правилно той не е бил съобразен, са въпроси по съществото на спора, по които съдът може да се произнесе, ако приеме че е сезиран с допустима жалба. В Закона за митниците не е налице разпоредба, сходна с тази на чл. 87, ал. 1, т. 4 ДОПК, която да регламентира начина на отчитане на постъпилите плащания при доброволното изпълнение на митническите задължения, но за да може директорът на ТД да изпълни задълженията си по чл. 19б, ал. 4 и ал. 5 ЗМ във връзка с принудителното изпълнение, следва да има яснота относно това дали то е платено доброволно изцяло или частично. Данните по делото сочат, че отчитането на постъпилите плащания при доброволното изпълнение на митническите задължения се извършва чрез отразяването им в модул „Митническо задължение и управление на обезпечението“ (ММЗУО) от служители на МБ при ТД. При така установените факти и в изпълнение на задължението си по чл. 235, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав приема, че искането на „ТЕХНОПАНЕЛ“ ЕАД до директора на ТД Митница София да бъдат отчетени плащанията на задълженията по неговото Решение №РЗМ-5800-1572/32-1003562/12.09.2024 г. за погасяването им, както е заявено в молбата му от с вх. №32-1038706/11.10.2024 г., е искане за предоставяне на административна услуга по определението в §1, т. 2, б. в) от ДР на Закона за администрацията - извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице, и отказът да бъде предоставена тя подлежи на обжалване по реда на АПК съгласно § 8 от ПЗР на кодекса. Отказът на административен орган да извърши определени действия е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 4 АПК. Като е приел, че жалбата на „ТЕХНОПАНЕЛ“ ЕАД е недопустима с неясни мотиви, сочещи на липсата на предмет на оспорването, АССГ е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед предмета на оспорване съдът е длъжен да конституира страните по делото в изпълнение на задължението си по чл. 154, ал. 1 АПК. Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като същите следва да се присъдят с акта по съществото на спора. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение