Определение № 802 от 03.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11863/2024 г.

Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „За чиста природа – село Дюлево“ със седалище в село Дюлево, обл. Бургас, чрез адв. Бойчев, против Определение №7715 от 20.06.2024 г., постановено по адм. д. №5972/2024 г. по описа на Върховния административен съд в ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане частната жалба на сдружението срещу Определение №1959 от 08.03.2024г. по адм. дело №1893/2023г. по описа на Административен съд – Бургас и съдебното производство пред тричленния състав е било прекратено. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение в посочената негова част, поради допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и връщане на делото за произнасяне по същество по подадената частна жалба. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК е постъпило само от „Средец Солар БГ“ЕООД със седалище в гр. Пловдив, чрез адв. Недев, с което то намира частната жалба за неоснователна, а оспореният съдебен акт за законосъобразен. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. С атакуваното определение на тричленен състав на ВАС е оставена без разглеждане частната жалба на сдружението срещу Определение №1959 от 08.03.2024г. по адм. дело №1893/2023г. по описа на Административен съд – Бургас, с което последният съд е оставил без разглеждане оспорване на Областен управител – Бургас на Решение №891 по т.6 от заседанието на Общинския съвет(ОбС) – Средец, проведено на 20.09.2023г. С цитираното решение органът на местно самоуправление е одобрил проект за частично изменение на Общия устройствен план(ОУП) на Община – Средец, касателно конкретно посочени поземлени имоти, находящи се в землищата на селата: Орлинци, Суходол, Светлина и Дюлево, от „земеделски територии – „обработваеми земи-ниви“ и земеделски територии „наобработваеми земи-пасища“ в терени за „производство на електрическа енергия, електрически подстанции, складове и съхранение на електроенергия“, с което се създава за изброените имоти и устройствена зона – Пп(предимно за производство). Тричленният съдебен състав е мотивирал акта си в тази част с обстоятелството, че сдружението е било конституирано от първостепенния административен съд като страна в хипотезата на чл.218 ал.1 ЗУТ, поради което за него не е налице правен интерес от обжалване на постановеното по делото прекратително определение. Прието е в тази връзка, че съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 7 от ЗУТ, във връзка и с който частният жалбоподател е бил конституиран като страна по делото, в съдебното производство по оспорване на актове за одобряване на устройствени планове, чието съобщаване е извършено чрез обнародване в „Държавен вестник“, заинтересовани лица могат да се конституират само в качеството на ответници и за същите е недопустимо да правят искания за отмяна на оспорения акт, както и да се присъединяват към подадени жалби в законоустановения срок. Отделно от това е изложен аргумент, че оспореният акт на ОбС – Средец не представлява общ административен акт, а индивидуален такъв по см. на чл.214 ал.1 ЗУТ. Обжалваното определение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Преди всичко следва да се отбележи, че Сдружението е входирало молба до Административен съд – Бургас по адм. дело №1893/2023г., образувано по оспорване на Областен управител – Бургас срещу същото решение на ОбС – Средец, в която е поискало да бъде конституирано като „заинтересована страна“ на основание чл.182 ал.3 АПК. Съобразно последната законова новела(изр. първо): „Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия“. В тази връзка в молбата изрично е поискало конституирането на правния субект в това съдебно производство в първата от двете хипотези, уредени в общия процесуален закон, а именно като страна, наред с административния орган. В посочената молба липсва направено изявления за присъединяване към оспорването. Именно по така направеното искането административният съдия се е произнесъл в о. с. з. на 21.02.2024г. като е конституирал сдружението като „заинтересована страна в производството“. С определението си от 08.03.2024г. първоинстанционният съд(в състав само от един съдия) е приел за недопустимо оспорването от страна на Областен управител, поради което и оставил същото без разглеждане, респ. прекратил делото, след като същото е било образувано само въз основа на неговата заповед. В мотивите на акта си съдът посочил и че неправилно е конституирал като заинтересована страна в производството сдружението, тъй като и с оглед спецификите на атакувания акт на ОбС – Средец и съобразно чл.218 ал.5 ЗУТ е възможно конституирането само на заинтересовани лица, но като ответници и то едва след като бъде извършено съобщаване на акта за одобряване на устройствения план в ДВ, което обаче още не е било извършено. При тази фактическа и правна обстановка, правилни са изводите на тричленния състав, че право да оспори неблагоприятния акт от 08.03.2024г. в случая има само страната, чието оспорване е оставено без разглеждане(в случая това е единствено Областен управител – Бургас), а освен това производството е касаело проверка на акт по чл.215 ал.1, във вр. с чл.127 ал.12 ЗУТ, поради което и актът се дефинира като индивидуален административен акт, а не като общ (така напр. още Определение №6381 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4795/2009 г., II о. ). С оглед на това, действително за сдружението понастоящем не е било налице личен и пряк(непосредствен) правен интерес от оспорване на акта на административния съдия, тъй като той не засяга неблагоприятно правната му сфера и то още на този етап, преди да е извършено задължителното му обнародване съгласно новелата на чл.127 ал.12 ЗУТ, от който момент нататък се поражда поначало възможността за неговото обжалване от посочените там непосредствено засегнати субекти. Не се споделят развитите в частната касационна жалба аргументи за това, че предмет на оспорване е било самото решението на органа на местно самоуправление, а не допуснатото с него частично изменение на ОУП, тъй като всеки един административен акт има съдържание – властническо волеизявление, което засяга правната сфера на адресатите си и именно тези властнически волеизявления, независимо в каква форма са постановени, подлежат на оспорване пред съда. Това означава, че всеки един административен акт е единство на форма и съдържание, които са неразделни един от друг и нямат собствено, самостоятелно съществуване(така т.2 от ТР № 3 от 25.07.2023 г. на ВАС по т. д. №5/2022 г., ОСС, І и ІІ колегии, чиито принципни разсъждения са приложими и в разглеждания случай). Или обжалваното определение в посочените негови части се явява правилно, поради което и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора Колегия,