Решение № 1519 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8640/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „АГРО СТРОЙ РЯДКОВ“ ЕООД, чрез процесуален представител, против решение № 3411/23.07.2025 г., постановено по адм. дело № 844/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „АГРО СТРОЙ РЯДКОВ“ ЕООД срещу Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-130-2600/4693 от 01.09.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която са намалени суми както следва: по СЕПП със сума в размер на 2 549, 50 лв., по ЗДП – с 3 962,34 лв., по СПП – с 58,26 лв., по Подмярка 13.1 – с 2 401,91 лв., по Подмярка 13.2 – с 485,78 лв. и по Мярка12/Натура 2000 – с 261,54 лв. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, в противоречие на събраните по делото доказателства и необосновано – отменителнo основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че правните изводи на съда не съответстват на доказателствата по делото. Сочи, че съдът неправилно е приел, че дружеството е надлежно уведомено за извършената проверка на място. Твърди, че заключението на вещото лице не може да бъде кредитирано, тъй като не е извършило изследване на относимите факти и обстоятелства чрез методите и средствата на специалните знания и умения, които притежава. Иска обжалваното решението да бъде отменено и да бъде постановено ново по същество на спора, като се отмени уведомителното писмо в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на касатора. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС-Пазарджик е Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-130-2600/4693 от 01.09.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която са намалени суми както следва: по СЕПП със сума в размер на 2 549, 50 лв., по ЗДП – с 3 962,34 лв., по СПП – с 58,26 лв., по Подмярка 13.1 – с 2 401,91 лв., по Подмярка 13.2 – с 485,78 лв. и по Мярка12/Натура 2000 – с 261,54 лв. Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение № 574/16.10.2023 г. по адм. дело № 1046/2022 г. на АС - Пазарджик, с решение № 8932/18.07.2024 г. по адм.дело № 927/2024 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Въз основа на доказателствата, приложени с административната преписка и събрани в съдебното производство, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 14.05.2018 г. „АГРО СТРОЙ РЯДКОВ“ ЕООД е подало заявление за подпомагане с УИН 13/110618/98687 за кампания 2018 г. на 113 бр. парцели, намиращи се в землищата на гр. Батак, гр. Пещера, с. Капитан Димитриево и с. Радилово с обща площ 47,35 ха по следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане; Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП); Подмярка 13.1/НР1 – Компенсаторни плащания в планински райони; Подмярка 13.2/НР2 – Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения и по Мярка 12 „Натура 2000“. Установено е, че е извършена проверка за допустимост на част от декларираните площи чрез дистанционен контрол в периода от 22.08.2018 г. до 23.08.2018 г. от РТИ Пловдив, от която е видно, че за три от БЗС/парцели, с идентификатори 36124-215-1-1 и 36124-82-1-1 в землището на с. Капитан Димитриево, както и 61371-160-1-2 в землището на с. Радилово със заявена площ и декларирана култура съответно 0,14ха „Ливади за косене“, 11,40 ха „Ечемик - зимен“ и 0,35 ха „Тритикале - зимно“ е установена декларираната култура, но измерената площ на парцела е по – малка от декларираната. Съдът е установил, че в периода от 02.10.2018 г. до 12.10.2018 г. съгласно заповед № 367896 от 27.09.2018 г. на началник отдел РТИ е извършена бърза проверка на място на БЗС/парцели, за която експертът Д. Спиридонова е информирала кандидата на предоставения за контакти телефонен номер на 29.09.2018 г. в 15,35 часа, но същият не е присъствал при извършването на проверката. Резултатите от извършената проверка са обективирани в доклад за проверка на площи, който съдът подробно е разгледал и анализирал. Съдът подробно е разгледал съдържанието на УП и съдържащите се към него таблици и пояснения, от което е установил, че са отказани/намалени за 20 броя от заявените за подпомагане БЗС/парцели по следните мерки/схеми за подпомагане: СЕПП със сума в размер на 2 549, 50 лв., по ЗДП – с 3 962,34 лв., по СПП – с 58,26 лв., по Подмярка 13.1 – с 2 401,91 лв., по Подмярка 13.2 – с 485,78 лв. и по Мярка12/Натура 2000 – с 261, 54 лв. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според която резултатите от бързата проверка на място, отразени в доклада за проверка на площи са коректни и напълно съответстват на състоянието на проверените БЗС/парцели, видно от направените на място цветни фотоснимки, като наложените намаления, редукции и оторизирани суми са изчислени правилно. АС-Пазарджик е кредитирал и заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-почеркова експертиза (СПЕ), както и е приобщил изготвената СПЕ, назначена по адм. д. № 1046/2022 г. по описа на същия съд. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства, които е кредитирал. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, при наличие на установените в чл. 59 от АПК реквизити, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно като краен резултат. Административният съд задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия и подробно е изложил установената фактическа обстановка по спора. Въз основа на доказателствения материал по делото първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни изводи относно правилността на обжалваното пред него уведомително писмо, в оспорената му част и липсата на основания за неговата отмяна. Фактическите констатации и изводи на административния орган за недопустимите за подпомагане площи са резултат от извършените проверки, съобразно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и са подкрепени от събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително заключението на съдебно-техническата експертиза. Според разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 от закона. В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на парцелите, заявени по Подмярка 13.1/НР1 Компенсаторни плащания в планински райони и Подмярка 13.2/ НР2 Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни бедствия, кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него, поради което са извършени намаления по тези мерки на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 6 от 24.02.2015 г., Наредбата). Обосновано първоинстанционният съд е приел за правилни констатациите на административния орган, като от данните, съдържащи се в приетите по делото доказателства се установява, че констатираните несъответствия по заявените земеделски парцели попадат в обхвата на приложимите основания за недопустимост. Към изложените съображения на първоинстанционния съд е необходимо да бъде добавено следното: На първо място, по отношение на парцелите или части от тях, които са необработваеми, неподдържани, неизползваеми или обрасли с гъста нежелана растителност, тръни, храсти и дървета, е приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП – площи, които не се стопанисват. В тази група попадат земеделските парцели с идентификатори: 02837-273-41-1; 36124-185-1-1; 36124-432-2-1 (частично); 61371-119-2-1; 61371-170-16-2; 61371-216-1-1; 61371-75-1-1; 61371-759-1-1 (частично); 61371-760-1-1; 61371-831-3-1; 61371-831-4-1; 61371-862-1-1 (частично); 61371-862-2-1 и 61371-899-10-2. За тези площи е установено липса на реално земеделско ползване, отсъствие на следи от косене или паша, както и наличие на плътна дървесна и храстовидна растителност, което обективно изключва възможността същите да бъдат приети като допустими за подпомагане. На второ място, по отношение на площите с установена дървесна и храстовидна растителност, включително нежелана такава (къпини, тръни, саморасли дървета), наред с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, правилно са приложени и разпоредбите на Наредба № 6 от 24.02.2015 г., съобразно декларирания вид земя – за земи под угар чл. 6 от Наредбата, за постоянно затревени площи (пасища и ливади) чл. 8 от Наредбата, а за трайни насаждения – чл. 9 от Наредбата. Констатираните обраствания и липсата на поддържащи агротехнически дейности обосновават извода, че тези площи не отговарят на нормативните критерии за допустимост. На трето място, за част от парцелите е установено, че измерената допустима площ е под минимално изискуемия размер за подпомагане от 0,1 ха, поради което правилно същите са приети за недопустими изцяло. В тази хипотеза попадат парцелите с идентификатори: 36124-185-1-1; 61371-170-16-2; 61371-216-1-1; 61371-75-1-1 и 61371-358-1-1, при които макар да е налице ограничена допустима площ, тя не достига минималния праг, предвиден в приложимата нормативна уредба. На четвърто място, по отношение на парцелите с декларирана култура „Орехи“ правилно е приложена разпоредбата на чл. 9, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г., респективно изискването най-малко 70 % от растенията в референтния парцел да са живи. В този смисъл обосновано като недопустими са приети парцелите с идентификатори 61371-358-10-1 и 61371-358-1-1, при които е установен недостатъчен брой жизнеспособни дървета или силно обрасла и неизползваема площ, както и частично – парцел 61371-358-2-1, за който недопустимата част е правилно изключена. На пето място, за част от парцелите е установено наличие на повече от една култура или култури, различни от декларираните, което е отчетено чрез изключване само на несъответстващите части и приемане на допустимите площи, измерени с GPS. Такива са парцелите с идентификатори 02837-273-41-1; 36124-432-2-1; 61371-759-1-1 и 61371-862-1-1, при които административният орган е подходил диференцирано и съобразно фактическото състояние на всяка отделна площ. Противно на наведените в касационната жалба доводи, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение. Касаторът излага възражения относно резултатите от проверката на място, обективирани в доклада, но същият не е оспорен от страна на „АГРО СТРОЙ РЯДКОВ“ ЕООД по реда на чл. 193 ГПК, поради което правилно първоинстанционният съд е зачел тяхната материална доказателствена сила като официални документи. Липсата на своевременно и надлежно оспорване обуславя извод, че съдържащите се в доклада фактически констатации следва да бъдат съобразени при преценката на доказателствения материал по делото. Видно от събраните по делото доказателства заявителят е бил информиран за предстоящата проверка на място чрез осъществен телефонен контакт на посочения от самото дружество телефон за кореспонденция, както и е бил запознат с резултатите от проверката след нейното извършване. Това обстоятелство се установява от показанията на разпитаната свидетелка – експертът, извършил проверката, които АС-Пазарджик кредитира изцяло като последователни и безпристрастни. Докладът от проверката е изпратен по пощата с препоръчана разписка, като макар да е налице известие за доставяне, от заключенията на назначените съдебно-почеркови експертизи се установява, че подписът за получател не принадлежи на управителя на дружеството. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че докладът не е подписан лично от проверяваното лице, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото е налице фактическа информираност на заявителя и не е накърнено правото му на защита. В тази връзка наведените оплаквания са неоснователни. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на съдебния акт. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и въз основа на това не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и почиват на доказателствения материал. По изложените съображения решението на АС – Пазарджик е правилно като краен резултат, постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. При отсъствие на пороците, посочени от касатора като отменителни основания решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателно и следва да бъде уважено в размер на 102,26 (сто и два и двадесет и шест евроцента) евро, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 144 АПК и чл. 78 ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение