Определение № 427 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9532/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК, вр. чл. 95, ал. 5 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. Петков, находящ се в Затвора в [населено място]. По делото се намира негова жалба, изписана на ръка върху част от определение от 05.05.2023г. по вх. №165/09.01.2023г. по описа на Административен съд – Хасково. С посочените текстове не се конкретизира предмета на оспорване от страна на лицето. Всичките му искания се групират в една посока – отвод на АдмС-Хасково. Върховният административен съд, като взе предвид съдържанието частната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По никакъв начин от описаната по-горе жалба и от нейния ръкописен текст не може да се изведе действителната воля на лицето. За съда е неясно кой съдебен акт и на какво основание се оспорва. За да осъществи правораздавателната си дейност съдът следва да е сезиран с жалба. В нея може да са направени пропуски, но от съдържанието й поне следва да е ясен предметът на оспорване. Изразеното най-общо недоволство от първоинстанционния съд не представлява годен сезиращ документ, за да може настоящата инстанция да осъществи правораздавателната си функция и да провери правилността и законосъобразността на актовете му. Настоящата инстанция намира, че следва да остави посочения документ, наименован жалба без разглеждане и прекрати производството по делото. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение