Определение № 986 от 18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 706/2024 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „Транскомерс АСС“ ЕОДД, [населено място] срещу разпореждане № 328/29.12.2023г. по в.т.д.№ 187/2023г. на АС Бургас, с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на ищеца „Копи Груп“ ООД, [населено място] въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, постановено от апелативния съд. Частният жалбоподетел поддържа, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист обезсилен, тъй като с определение № 111/16.01.2024г. по ч.т.д.№ 92/2024г. на ВКС, 2 т.о., на основание чл. 282,ал.2 ГПК е спряно изпълнението на въззивното решение. Искането е за отмяна на разпореждането и обезсилване на издадения изпълнителен лист. Отговор на частната жалба не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Препис от разпореждане № 328/29.12.2023г. по в.т.д.№ 187/2023г. на АС Бургас, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение, не е връчван на жалбоподателя. С обжалвания акт е разпоредено на основание чл.406 във вр. с чл.404 т.1 ГПК издаването на изпълнителен лист в полза на „Копи груп“ООД. Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт. С определение № 111/16.01.2024г. по ч.т.д.№ 92/2024г. на ВКС, 2 т.о., на основание чл. 282,ал.2 ГПК е спряно изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявеният от „Копи Груп“ ООД срещу „Транскомерс-АСС“ ЕООД иск за сумата от 26 470,83 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени при извършването на международен автомобилен превоз, ведно с мораторна лихва в размер на 658,09 лева, дължима за периода от 05.05.2021г. до 03.11.2021г., както лихва в размер на 5% годишно, считано от завеждането на делото на 05.11.2021г. до окончателното изплащане. Частната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.406, ал.1 ГПК при издаване на изпълнителен лист съдът проверява единствено редовността на акта от външна страна и дали актът удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, които предпоставки в случая са налице. Осъдителните решения на въззивния съд подлежат на принудително изпълнение съгласно разпоредбата на чл.404,т.1 ГПК. В случая е налице правно основание за издаване на изпълнителния лист срещу търговското дружество, срещу което въззивната инстанция е постановила осъдително решение за парично вземане. След издаването на изпълнителния лист въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение е постановено определение за спиране на изпълнението по реда на чл.282,ал.2 ГПК, но неговото последващо постановяване не е основание за отмяна разпореждането по чл.406 ГПК, още по-малко основание за обезсилване на изпълнителния титул. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.