Определение № 195 от 01.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Г.Г. и адв.И.Ц. в качеството на процесуални представители на [фирма],представлявано от управителя му А. С. Н., срещу решение № 3172/01.06.2011 г. по гр. д. № 11263/09 г. на Софийски градски съд,гражданско отделение, ІV-Г състав,с което е оставено в сила решение от 14.07.2008 год. по гр.д.№ 10209/06 год. на Софийски районен съд,41 състав,с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот пл.№ .....,нанесен в к.л.№..... по плана на [населено място], пл.район”Ю. градска територия ІІІ част”,м.”С. г.”,целият с площ по н.а. от ..... кв.м.,а по скица от 1239 кв.м. Преди произнасянето на настоящата инстанция по допускане на касационното обжалване, адв. Г.Г. е депозирала молба, с която заявява, че прави отказ от иска. С молба вх. № 3328 от 28.03.2012 г.управителят и представляващ дружеството- касатор, който е и ищец по делото, заявява, че потвърждава направения от процесуалния представител отказ от иска. Исковото производство,като инициирано от ищеца,който сезира съда с това да бъде разрешен граждански спор със сила на присъдено нещо,с оглед защитата на материалното право,накърнено от спора ,е пряко обусловено от волята на ищеца,който определя и рамките на съдебното производство и пределите на спорното право. Отказът от иск е допустим до влизането в сила на решението.Процесуалният закон изрично предвижда възможност за ищеца да се откаже от иска си по време на въззивното и касационното производство. С оглед на така направеното изрично волеизявление от ищеца по делото, налице са законоустановените предпоставки на чл.233 изр.3,предл.2 ГПК за обезсилване на постановените невлезли в сила решения на първоинстанционния и въззивния съд, а производството по делото да се прекрати поради десезирането на съда. В становището си по молбата,с която ищецът заявява отказ от иска,ответникът [фирма] прави искане за присъждане на разноски.Предвид изхода на делото ищецът следва да понесе сторените от ответника разноски,така както са документирани по делото- 300/триста/ лв. за първа инстанция и 600/шестстотин/лв. за въззивна инстанция или общо 900/девет стотин/лв. На ищеца разноски не се дължат,а ответникът [фирма] не е заявил искане за присъждане на такива. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,