Решение № 5129 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц. В. С., чрез адв. Белова, срещу Решение № 11309/15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1928/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда аргументи, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал разпоредбата на чл. 94 от Кодекс за социалното осигуряване (КСО), без да съобрази принципите на чл. 6 и чл. 11 от АПК. Твърди, че в случая са налице предпоставките за изплащане на сумата за поставена ваксина срещу Covid 19. Оспорва изводите на съда относно провеждане на административното производство в законовоустановените срокове. Намира размерът на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение за завишен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив, чрез гл. юриск. Вълчанова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-15-120/13.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Ц. В. С. срещу разпореждане [номер]/25.04.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което на лицето на осн. чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, във вр. с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, във вр. с Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), считано от 16.09.2020 г.

От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по Заявление с вх. № Ц2113-15-3280/16.09.2020 г. на Ц. С., с което същата е поискала да й бъде отпусната пенсия за ОСВ, чийто размер желае да бъде изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО, като посочените три последователни години са 01.01.1987-31.12.1989 г. Към заявлението са приложени: 2 броя трудова книжка № 35, съответно от 18.09.1978 г. и издадена втора с № 63; удостоверение от 07.12.2000 г., издадено от Община Пловдив; 2 броя актове за раждане, Удостоверение № 110/31.03.2020г.; Обр. П-25, пълномощно, заявление, удостоверение за настоящ адрес, документ за стаж в чужбина.

От заявителката е посочено, че желае да се изиска по служебен път и стажа й във Великобритания, с оглед на което ТП на НОИ - Пловдив е изпратил формуляр Р8000 (Искане за допълнителна информация) до компетентните институции на Великобритания за потвърждаване на осигурителните периоди на С. на тяхна територия. Поради забавяне в произнасянето, с отделно напомняне от 21.03.2022 г., е отправено ново искане до чуждите компетентни институции с напомняне за произнасяне от тяхна страна.

Чрез електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС по формуляр Р5000 (Осигурителни периоди/периоди на пребиваване), Великобритания потвърждава осигурителен стаж на нейна територия.

От пенсионния орган е установено дублиране на част от периодите във Великобритания с българския осигурителен стаж (05.12.2008 г. - 05.01.2009 г.), по повод на което на 13.10.2022 г. е отправено искане за становище до НАП, като компетентна институция по отношение приложимото законодателство по смисъла на дял II от Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г.

В отговор, на 10.11.2022 г., от ТД на НАП - Пловдив посочват, че след извършена проверка в информационния масив на НАП, представената към писмото информация и събраните в хода на проверката документи и писмени обяснения за лицето Ц. С., е установено, че са налице данни за осигуряването му в две държави - членки на Европейския съюз - България и Великобритания. Посочено е, че съгласно обясненията на С., от 2005 г. до момента живее и работи във Великобритания. За дублирания период тя е осъществявала трудова дейност в България, ползвайки платен отпуск от Великобритания, която е компетентната институция, с оглед приложимото осигурително законодателство за този период.

Видно от приложения формуляр Р8000 за лицето е изискана допълнителна информация на 02.12.2022 г., свързана с дублирания стаж.

Констатирано е, че осигурителният стаж само от България не е достатъчен за придобиване право на пенсия, поради което с писмо от 26.07.2023 г. отново е изпратено запитване до ТД на НАП - Пловдив, която в отговора си от 15.08.2023 г., заявява, че не е компетентна институция за изразяване на становище, но е направила запитване до компетентните органи на Великобритания за изясняване на осигурителните периоди на С. и приложимото законодателство.

На 04.03.2025 г. в ТП на НОИ Пловдив е получена попълнената от С. анкета за дублиране на стаж и копие на сертификат за платени данъци във Великобритания за периода 04.2008 г. - 04.2009 г.

В хода на пенсионното производство са уточнявани и изисквани удостоверения за трудов стаж и осигурителен доход. Прието е от административния орган, че Ц. С. е навършила изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО на 30.05.2020 г., т.е. след отмяната на извънредното положение, поради което чл. За от КСО е неприложим. Двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО е изтекъл на 30.07.2020 г., а заявлението на жалбоподателката за пенсиониране е подадено на 16.09.2020 г., поради което и пенсията й е отпусната от 16.09.2020 г.

За завършени осигурителни периоди на територията на България от 07.09.1978 г. до 18.04.2005 г. с прекъсвания, е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд - 26 г. 06 м. 10 дни; за завършени осигурителни периоди на територията на Великобритания са зачетени 18 г. 00 м. 25 дни;

Приет е общ осигурителен стаж от 44 г. 07 м. 05 дни и индивидуален коефициент 0.653.

Към 25.04.2025 г. е извършена пълна справка за лицето по ЕГН, със съответните изчисления за осигурителни периоди, изчисляване на индивидуалния коефициент по старата методика и по новата методика.

При тези фактически данни било издадено разпореждане [номер]/25.04.2025 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ - Пловдив, с което на Ц. С. на осн. чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, във вр. с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, във вр. с Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е отпусната пенсия за ОСВ, считано от 16.09.2020 г. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО е определен 53,58% от 677,81 лева (което е доход за изчисляване размер на пенсията към индивидуален коефициент). В разпореждането е извършено и осъвременяване на пенсията и нейното преизчисляване на осн. §7е от ПРЗ на КСО. От 01.07.2022 г. е определен размер на пенсията на основание § 7к от ПЗР на КСО, съответно от 01.10.2022 г. е преизчислен на осн. §7з от ПРЗ на КСО.

разпореждане [номер]/25.04.2025 г. е обжалвано от Ц. С. по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО, във връзка с което Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е издал оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 2153-15-120/13.08.2025 г.

За да отхвърли жалбата Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е приел, че обжалваното пред него разпореждане е законосъобразно. Посочил е, че заявлението не е подадено в двумесечен срок от придобиване правото на пенсия, което е възникнало на 30.05.2020 г., поради което чл. 94, ал.1 от КСО не може да се приложи и началото на отпускане на пенсията е от датата на подаване на заявлението – 16.09.2020 г. Установил е, че продължителността на осигурителния стаж на С. в България е 26 г. 06 м. 10 дни, което не е достатъчно за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство, поради което е приложил чл. 6 от Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г., предвиждащ сумиране на осигурителни периоди, придобити съгласно законодателствата на двете държави (България и Великобритания) при условие, че тези периоди не съвпадат.

Счел е, че размерът на пенсията е определен при правилно установен осигурителен доход за съответните периоди. Приел е, че нормата на чл. 52 от Регламент № 883/2024 г. е спазена, съответно посочил е съотношението в цифри, от които се извежда и определеният размер. Констатирал е, че на С. е определена сума в размер на 30, 70 лв. по §7, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО/2022 г., за периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г., както и е изплатена сума чрез запис за периода 16.09.2020 г. до 31.05.2025 г. в размер на 19 857,18 лв., от които 18 027.18 лв. - за пенсия за ОСВ и 1830.00 лв. - за Ковид добавка, Великденска добавка и Коледна добавка, които са представени в табличен вид по месеци, години, суми. Мотивирал се е, че сумата за ваксинация срещу Covid 19 не е изплатена, тъй като за С. не е постъпила информация от Министерство на здравеопазването.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи, в съответствие с изискуемата форма, при стриктно съблюдаване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Решението е правилно.

Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите на чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт.

В тази връзка неоснователни са възраженията, релевирани с жалбата, за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неспазване на 4- месечен срок по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне на пенсионния орган. Съгласно цитираната разпоредба пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от:

1. длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт; разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106; в случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни;

2. длъжностното лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност за лица с постоянен адрес в чужбина, или други длъжностни лица, определени от управителя на Националния осигурителен институт; разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.

В настоящият случай, доколкото Ц. С. има придобит трудов стаж, положен в чужбина, приложение намира едномесечният срок от получаването на всички необходими документи и данни по т. 2 на чл. 98, ал. 1 от КСО. От приобщените по делото доказателства се установява, че последната необходима информация във връзка с установяване приложимото законодателство, както и изясняване на дублиран стаж, положен във Великобритания и България, е получена от пенсионния орган едва на 04.03.2025 г. В тази връзка заявителката неколкократно е уведомявана за причините, поради които исканата пенсия не е отпускана.

В допълнение, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, сроковете за издаване на административен акт, визирани в КСО, са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността административният орган да се произнесе по искането, с което е сезиран като издаденият по- късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание.

На следващо място, противно на изложеното в касационната жалба, не се установява нарушение на чл. 94 от КСО по отношение датата на отпускане на пенсията.

Между страните не е спорно, че Ц. С. е придобила право на пенсия за ОСВ по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО във вр. с Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на 30.05.2020 г., следователно двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО е изтекъл на 30.07.2020 г.

Трайно утвърдената съдебна практика по пенсионни дела приема, че след като е придобито право на пенсия, от правно значение за определяне датата на отпускането й, се явява датата на подаване на заявлението за пенсиониране. Твърдения в обратния смисъл не намират подкрепа в нормативната уредба. Датата на заявлението поставя началото на административното производство, видно от разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, съгласно който пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2- месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2- месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Както беше посочено, в случая, 2 – месечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, съобразно датата на придобиване на правото – 30.05.2020 г., е изтекъл на 30.07.2020 г. Заявление с вх. № Ц2113-15-3280, е подадено на 16.09.2020 г., т. е. след изтичане на посочения срок и поради тази причина е приложима втората хипотеза на чл. 94, ал. 1 от КСО, а именно пенсията за осигурителен стаж и възраст се отпуска от датата на подаване на заявлението.

Причините за забавеното подаване на заявлението са неотносими към преценка законосъобразността на определената с разпореждането на длъжностното лице по ПО при ТП на НОИ - Пловдив начална дата на пенсията. Още повече, че с оглед датата на навършване на изискуемата по чл. 68, ал. 1-2 от КСО възраст, чл. За от КСО е неприложим.

Не се споделят и доводите на касатора, касаещи правото на изплащане на сума за поставена ваксина срещу Covid 19. Съгласно Постановление № 474 на МС от 30.12.2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., българските пенсионери, ваксинирани срещу COVID-19 до 30 юни 2022 г., могат да получат еднократна добавка към пенсията си в размер на 75 лв. Видно от чл. 34, ал. 1 и 2 от Постановление № 474 Министърът на здравеопазването и управителят на НОИ обменят ежемесечно необходимата информация за изплащане на допълнителната сума по чл. 1. като НОИ предоставя по електронен път на Министерството на здравеопазването (МЗ) информация за пенсионерите към 31 декември 2021 г. включително, както и към края на всеки календарен месец до 30 юни 2022 г. включително. Въз основа на предоставената информация МЗ изпраща на НОИ списък на лицата, които отговарят на условията за изплащане на сумата по чл. 1.

От горното следва, че данните относно ваксинираните срещу COVID-19 пенсионери се предоставят по служебен път от МЗ. По делото не е спорно, а и се установява от изисканата от МЗ информация, че ваксината срещу COVID-19 е поставена на Ц. С. на 08.08.2022 г. Доколкото ваксинацията е извършена след крайния срок, предвиден в Постановление № 474, лицето няма право на изплащане на посочената сума. Както беше отбелязано, лицето е ваксинирано срещу COVID-19 на 08.08.2022 г., тоест значително преди приключване на административното производство. В този смисъл, твърденията, че ваксинацията е извършена след посочения в Постановлението срок, поради забавяне на административното производство, което е лишило С. от здравноосигурителни права, са ирелевантни.

За пълнота следва да се отбележи, че правилно е приложена и нормата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, даваща възможност на лицата с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата след 31 декември 2018 г. да изберат определяне на индивидуалния коефициент по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по- благоприятно за тях. В случая индивидуалният коефициент е изчислен, съобразно заявеното от С. желание, по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10 т. 1 и ал. 11 КСО (т. нар. "стара методика"), съгласно правилото на § 22ц, ал. 1 ПЗР на КСО, който начин се явява по- благоприятния за касатора и е довел до определяне на по- висок размер на пенсията.

Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за необоснованост на оспореното решение поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства. След прецизен анализ на всички доказателства административният съд правилно е интерпретирал релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е достигнал до верни правни изводи.

Настоящият съдебен състав намира възраженията за прекомерност на присъденото от административния съд юрисконсултско възнаграждение за несъстоятелни. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Присъдените с оспореното решение съдебни разноски в размер на 200 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт, изцяло отговарят на законоустановения минимум за този вид дела по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което същият като правилен следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. На ответната страна на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,