Решение № 6923 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4189/2015 г.

Решение № 6923 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4189/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производводството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Класик Инвест" ЕООД със седалище гр. Пловдив против решение № 330/20.02.2015 г. по адм. д. № 672/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Ответникът директор на Дирекция " Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив не взема становище. Прокурорът от Върховната административна покуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на касатора "Класик Инвест" ЕООД срещу ревизионен акт /РА/ № 161205313/11.07.2013 г., издаден от гл. експерт по приходите в ТД на НАП Пловдив, ИРМ-Хасково, потвърден изцяло с решение № 1233/02.12.13 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/-Пловдив, за допълнително установен корпоративен данък за 2006 г., 2009 г. и 2010 г. в размер общо на 14950,11 лв, прилежащи лихви в размер на 5291,82 лв, лихви за невнесени в срок авансови вноски корпоративен данък за 2007 г., както и установена дължима сума по ЗДДС в размер на 12106,72 лв, ведно с дължимите лихви в размер на 6033,90 лв. С постановеното по делото решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил оспорването като неоснователно. Този правен резултат е обоснован с доводи за издаване на РА от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът, въз основа данните по административната преписка относно воденото от оспорващия счетоводство е приел, че данъчната ревизия правилно е проведена в условието на чл. 122 ДОПК при спазване изискването за извършване на конкретни процесуални действия по чл. 124 ДОПК с цел приобщаване към преписката на необходимата документация и писмени обяснения на проверяваното лице, извършване на насрещни проверки и пр. Изложил е подробни мотиви във връзка с дължимите данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС, обсъдил е конкретните данни, относими към периода на ревизията, във връзка с което се е позовал на писмените заключения на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Първоинстанционното решение е постановено при изясненост на релевантните факти и обсъждането им в съвкупност със събраните по преписката и в съдебната фаза писмени доказателства, а решаващите правни изводи са в съответствие с материалния закон. Обстятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК са установени безспорно, във връзка с тях е направено изявление и в подадената срещу РА жалба. Обстоятелството, че липсата на законосъобразно водена счетодоводна отчетност се дължи на действия на назначения в дружеството счетоводител, не отменя задълженията на юридическото лице за доказване действителното финансово състояние, нито санира факта, че счетоводна отчетност на практика не е осъществявяна в съответствие с изискванията на закона. В тази връзка административният орган е изпълнил задълженията си за пълно изясняване на относимите към преписката факти и обстоятелства. Анализирал е представените по преписката фактури, извършил е по тях насрещни проверки. Установяванията за всеки конкретен платежен документ са подложени на проверка в хода на делото като предмет на изследване от съдебно счетоводната експертиза. Събраните по делото доказателства налагат извод за липсата на възможност за аналитично проследяване на стопанските операции, осъществявани от касатора в проверявания период и от тук - обосновано съмнение, че представената частична счетоводна документация / фактури, отразявания по счетоводни сметки/ може да послужи за доказване на действителното имуществено състояние на дружеството. Изложеният в писмените заключения на съдебно счетоводната експертиза анализ на представените в хода на ревизията платежни документи изцяло е потвърдил изводите, възприети в ревизионния доклад и съставения въз основа на рего РА. При тези данни съдът с основание е приел наличието на предпоставки ревизията да бъде извършена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, въз основа на което е възприел обоснован и в съотвествие с материалния закон решаващ извод за законосъобразност на обжалвания РА. Предвид изложеното основният касационен довод за неправилност на решението поради допустнато смесване на материалноправни и процесуални норми и недопустимото им тълкуване при установяване данъчната основа, респ. изчисляване на дължим корпоративен данък, както и задълженията по ЗДДС е неоснователен, без оспора в доказателствата по делото. Следва решението като правилно, постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка претенцията на касационния жалбоподетел за разноски не следва да бъде уважена. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение