Определение № 2851 от 29.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 506/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. С. М., против определение № 3148 от 25.11.2025 г. по в. гр. ч. д. № 2931/2025 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение от 22.04.2025 г. по в. гр. д. № № 12938/2019 г. на Софийски градски съд за допълване на прекратително определение от 11.10.2024 г. в частта за разноските със сумата от 1000 лева – адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради присъждане на насрещната страна на несправедливо по размер адвокатско възнаграждение съобразно предоставената й във въззивното производство правна защита и съдействие. Иска отмяна на определението. Ответникът Й. П. Г. в законоустановения срок не е подала отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите в жалбата, намира следното: Подадената от В. М. частна жалба е процесуално недопустима. Обжалваният акт е определение на апелативен съд, с което частично е потвърдено определение на Софийски градски съд, който като въззивна инстанция е допълнил при условията и по реда на чл. 248 ГПК постановеното във въззивното производство прекратително определение по чл. 233 ГПК в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, която определя функционалната подсъдност при обжалването, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд. Апелативните съдилища в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, но не и спора по същество. Липсва разпоредба, че актовете на апелативната съдилища подлежат на обжалване. Този извод следва и от разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2018 г. от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, според което разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК както преди, така и след изменението обн., ДВ - бр. 50 от 2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. В този смисъл е и установената след тълкувателното решение казуална практика на ВКС - определение № 342 от 6.03.2023 г. по гр. д. № 4332/2022 г. на ВКС, II г. о., определение № 1419 от 30.05.2024 г. по т. д. № 1007/2024 г. на ВКС, I т. о., определение № 1729 от 2.04.2026 г. по гр. д. № 596/2026 г. на ВКС, III г. о., и други. Тъй като касационната частна жалба е подадена против определение, което не подлежи на касационно обжалване, тя е недопустима и съгласно чл. 286 във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.